Всичко ще бъде наред

Глава 28-Второто видение

   Седмицата беше към своя край. Дълго се чудех при кого да отида в петък, но накрая избрах Итън, бащата на Грийн.
   Честно казано, не можех да преценя при кого от семейството на Грийн ми харесва най-малко да ходя, но със сигурност най-много ми допадаха посещенията при Джон, чичо му.
   Петъкът беше доста скучен... Почти нищо не се случи, докато мъжът не се прибра.
   Жената седеше на дивана и гледаше телевизия, а Итън седна до нея. Не си казаха нищо, докато телефонът на жената не звънна. Беше скрит номер. Тя вдигна и каза нервно:
   -Ъъъ, сега не е най-удобният момент за разговори.
   -Оу, напротив - каза се мъжът ѝ. - Моментът е перфектен, освен ако не криеш нещо. Бих се радвал да пуснеш на високоговорител.
   Жената го погледна изплашено, но се подчини и пусна на високоговорител. От другата линия на телефона се чу плътен мъжки глас:
   -Плановете за тази нощ остават ли? Каза ми, че мъжът ти ще работи цяла нощ, така че би могла да помолиш някоя съседка да гледа децата ти, а ти да...
   Преди човекът да довърши, Итън хвана Айфона на жена си и го запрати към стената, чупейки го.
   -Какво ти става?! - попита жената разпалено. - Научи се да си сдържаш нервите!
   -На мен какво ми става?! -Изкрещя Итън в отговор. - Когато се ожених за теб трябваше да се досетя, че няма да пренебрегнеш изкушителната си природа, само защото си омъжена!
   -Ооо, я не се прави на наранен! -Изкрещя жената. - Никога не си ме обичал!
   -Това не ти дава право да спиш с други зад гърба ми! Без значение дали те обичам или не, ти си моя жена!
   Тя го изгледа злобно и понечи да каже нещо, но тогава забеляза, че не са сами. Една от близначките стоеше на вратата и ги наблюдаваше.
   Тонът на жената веднага се промени. Стана много по-мил и нежен.
   -Пърпъл, какво има, миличка? - попита тя.
   -Нищо - отговори детето, - просто чух крясъци и дойдох. Тати, защо викаш на мама?
   След тези думи, момиченцето изтича при майка си и я прегърна.
Жената погледна мъжа си на кръв, след което каза:
   -Не се тревожи, миличка. С тати просто се разбирахме нещо.
   -Но той изглеждаше ядосан - продължаваше момичето. - Какво е станало?
   -Наистина, всичко е наред - отговори майката и целуна Пърпъл по главата. - Сега отивай да си играеш с Пинк.
   Пърпъл се затича към вратата, но не я затвори на излизане. Жената не погледна Итън повече, само стана рязко от дивана, излезе от стаята и тръшна вратата.
   Когато разказах случилото се на Грийн, той се спука от смях, което наистина не го очаквах. Явно просто винаги е знаел що за стока е тази жена, така че затова не му направи впечатление.
   -Баща ми трябваше да помисли за това, когато се ожени за проститутка - каза той през смях.
   Аз се засмях с него, макар че не ми беше особено смешно.
   -В крайна сметка - продължи Грийн, - и баща ми не е стока, така че...
   Прекарахме остатъка от деня на Цветната поляна, лигавейки се и смеейки се на всяко нещо, а когато заспах, отново сънувах видение.
   В него аз и Грийн се разхождахме, но той падна от облак. Не от ръба на облак, просто... Някак си потъна. После потъна и в долния, после и в следващия... И така докато не стигна до последния, който го... Ами, погълна. Нямах представа какво се случва. Слязох там, огледах се, търсех го, но Грийн го нямаше. Не знаех какво да правя и умирах от страх, че когато се събудя, Грийн няма да е до мен. Паднах на колене и се развиках:
   -Грийн! Грийн, къде си?!
   Изправих се, затичах се, обиколих наоколо, но него го нямаше. Помислих си за това, че искам да е при мен, защото винаги когато бях Горе и си мислех за това, той се появяваше, но този път не стана така.
   Нямаше го.
   Разплаках се и отново започнах да крещя:
   -Грийн!!! Моля те, моля те, появи се!
   След малко всичко се превърна в мъгла, а аз се събудих, изправих се рязко в седнало положение и лицето ми беше в сълзи, но за мое огромно облекчение, Грийн беше точно до мен.
   -Ейд! - каза той разтревожено. - Какво има?
   Погледнах го и докоснах лицето му, а после го прегърнах силно. Той ми отвърна, но беше объркан:
   -Какво стана? Кошмар ли сънува?
   Припомних си видението и очите ми отново се напълниха със сълзи.
   -Ще ми се да беше просто кошмар. Беше видение.
   Разказах му всичко, а той само ме прегърна силно отново и каза:
   -Спокойно, Ейд. Няма страшно. Аз съм тук. Наистина съм.
   Целунахме се, отново легнахме и той отново ме прегърна.
   -Не се тревожи, Ейд. Всичко ще бъде наред. Моля те, опитай да заспиш отново.
   -Добре.
   Така и направих. Опитах се да не мисля за ужасяващото видение, сгуших се по-плътно в Грийн и не след дълго заспах.