Търсене на души ( Soulless )

Глава 1

Казвам се Лиса. Току що влязла в най-забутания университет - Оливър Хигинс , който се намира в малкия град Дол Таун. Името на града беше такова заради отминала слава в производството на кукли. Сериозно, тези хора живеят в миналото. Мисля , че е особено наложително да сменят името на града. Трябваше да се преместя от родния си град Линколн в това изоставено дори от призраците място. 

Дол Таун ми навяваше на ретро филм на ужасите. Старата фабрика за кукли беше огромна и почти срутена, къщите бяха еднакви на външен вид, имаше малък парк с 3 пейки , улиците бяха пусти. Е добре....май направих огромна грешка идвайки тук. Единственото хубаво беше старинната и величествена сграда на университет, която се намираше в центъра на Дол Таун. Централната част приличаше на кула на замък , киримидена на цвят с огромни прозорци. От двете страни на кулата бяха залепени продълженията на сградата. Ако университета се погледнеше отгоре щеше да се види един квадрат, а в средата на едната стена е величествената кула.

Дойде момента, в който трябва да сляза от колата и да спра да се оглеждам като малко дете в сладкарски магазин . Когато слязох видях много родители да изпращат децата си разплакани. Стана ми мъчно, аз бях сама. Всъщност мисля, че само моите родители не бяха до детето си в тази толкова важна за живота стъпка. Нашите ме смятаха за провала на семейството и факта, че влязох точно в Оливър Хигинс потрърди тяхната теория . Семейството ми е стриктно. За майка ми и баща ми, лошото училище и лошите оценки бяха по - голямо наказание от това да горят в Ада безкрайно. Баща ми е адвокат - викам му вечно заетия Питър. Майка ми е брокер - Вирджиния. За нещастие имам по - голям брат, който винаги е бил в клас за напреднали. Беше в университет 3 години вместо 6 и последва примера на баща ни - Брад адвокатчето. Вярно не съм най- умното момиче, но не съм тъпа....заслужавах поне да дойдат.

С просълзени очи заобиколих сградата на университета и тръгнах към сградата на общежитията. Не беше пет звезден хотел, ОПРЕДЕЛЕНО. Мазилката е паднала , дограмата дървена и са само 3 етажа. Има 2 крила - за момичета и за момчета . Насилих се да вляза, имах чувството, че сградата може да падне отгоре ми. Когато влязох в частта за момичета видях писукащи, подскачащи, смеещи се и определено прекалили с грима момичета.

Не знаех какво да очаквам от моята съквартирантка. Може да е някой изрод, който иска да ми изследва вътрешностите, но със сигурност предпочитам такъв човек пред гримираните лигли.