Chapter 53 // 31 December ( Part 1)

867 60 3
                                    

КАРА

31 декември. 7:27 часа. Последният ден от годината. Последната сутрин от 2020 година. 3 дни, откакто ме изписаха от болницата. Все още се чувствах слаба, безпомощна, гърдите ме боляха, а лекарствата, които трябваше да пия ме изтощаваха ужасно много.

- Може ли? - Ана се показа от вратата.

- Защо не спиш? - изправих се в седнало положение, а тя влезе с две чаши, от които излизаше дим.

- Реших, че може да искаш горещо какао в тази мразовита сутрин. - усмихна се широко, свита в огромната жилетка и седна до мен. - Заповядай. - подаде ми синята чаша, която ухаеше така хубаво.

- Ти си най-добрата! - отпуснах глава на рамото и, отпивайки от какаото. - Той вкъщи ли е още? - попитах тихо.

- Излезе доста рано, но Даяна и Дерек всеки момент трябва да дойдат. - отвърна развеселено.

- Значи сме сами? - изправих се, оставяйки чашата на нощното шкафче.

- Да. - Ана кимна с безразлично изражение.

- Значи мога да най-накрая да изляза от тази стая. - взех жилетката си от стола до леглото и я облякох.

- Ако продължавате да спите разделени и в различни стаи, бракът ви ще отиде по дяволите. - заяви, следвайки ме до кухнята.

- Ана, не мога постоянно да се качвам и да слизам по тези стълби, не мога да дишам. - въздъхнах, отваряйки хладилника, откъдето си извадих шоколад.

- Разбирам, но поне и Дейвид да се беше преместил долу с теб. - настани се срещу мен. - Ще зскусваш шоколад? - повдигна вежда.

- Умирам за нещо сладко. - заграбих от кутията с лъжицата. - И не, не искам. Той не се опитва дори да ми се извини, след като вината беше изцяло негова. - сбръчках вежди, изяждайки цялото количество шоколад от лъжицата.

- Кара, Дейвид стои настрана, защото се страхува, че ако те доближи, ще те изгуби. - извъртя очи, издърпвайки кутията от ръцете ми. - Аз съм бременната, престани да се тъпчеш. - смъмри ме и се изправи от мястото си, изваждайки няколко филии хляб и крема сирене. - Можеш да спреш да се държиш като кучка и поне да поговориш с него. Мъжът ти направи толкова много за теб. Добре, изпуснал си е нервите, но това не значи, че не те обича. - докато Ана продължаваше да обяснява как правя грешка след грешка, реших да се измъкна от нападките и, пренасяйки се в хола.

SOLD (Erotic & Love) 🔞Where stories live. Discover now