Chapter 42 // It hurts.

1.1K 79 3
                                    

КАРА

Клепачите ми натржаваха прекалено много, за да отворя очи, но чувах гласове около себе си. Разпознах този на Дейвид, както и на Ейприл, но ги чувах някак далечни и глухи.

- Не можеш да го допуснеш! - крещеше Дейвид.

Осъзнавах, че нещо не беше наред. Усещах го с цялото си тяло, което не можеше да помръдне, най-вероятно от успокоителното, което са ми сложили.

- Кара, чуваш ли ме? - топлия му глас ми вдъхна сили и някак успях да отворя очи, премигвайки от силната светлина. - Добре ли си? - ръката му стисна моята.

- Какво стана? - чух пресипналия си глас и преглътнах тежко.

- Как се чувстваш? - повтори.

- Като пребита. - измрънках, опитвайки да се изправя в седнало положение. - Какво ти каза Ейприл? - настоях да разбера, но той не ми отговори, а сведе глава. - Дейвид, моля те. - облизах устните си, поставяйки длан на бузата му.

- Трябва да махнат бебетата. - усетих топла сълза по ръката си, а очите му се стрелнаха към мен като ножове.

- Моля? - сложих ръка на корема си.

- Ако ги задържиш, рискуваш и своя живот. Ейприл каза, че ако решим да ги задържиш, поемаме този риск на своя отговорност. - избърса лицето си и се изправи.

- Защо? - гласът ми се пречупи.

- Каквото и да решиш, ще те подкрепя. - усмихна се едва и погали косата ми.

- Не, Дейвид! И двамата трябва да го решим. - хванах ръката му, умолявайки го да остане с мен.

- Не мога да те карам да рискуваш живота си, Кара. - въздъхна шумно и сякаш се предаде.

- А аз не мога да ти причиня такава болка, каквато си изпитал преди 3 години. - изхлипах.

- Не мисли по този начин, мъничка. - отново седна до мен. - Бих страдал повече, ако изгубя теб. - избърса сълзите ми с пръстите си.

- Може ли да се приберем вкъщи? - смених темата.

- Разбира се. - кимна леко, изправяйки се и няколко секунди по-късно останах сама в стаята.

SOLD (Erotic & Love) 🔞Where stories live. Discover now