SOLD (Erotic & Love) 🔞

Chapter 57 // Hello, Love.

- Пил ли си? - огледах кабинета, който вонеше на алкохол.

- Малко. - изпъшка зад мен.

- Малко? - насочих се към масичката пред дивана и вдигнах във въздуха празната бутилка с пресушено скъпо уиски. - Дейвид, от кога имаш алкохол в кабинета си? - повишиха тон, а той се усмихна и с плавни стъпки се насочи към мен, откъсвайки стъклото от ръката ми.

- Бях уморен, а и искам малко да разпусна. Нищо ми няма. - постави длан на кръста ми и ме притисна към себе си. - А ти как се качи? - заигра се небрежно с косата ми, а очите му следваха всяко негово движение.

- Ана каза, че са те разстроили. - отклоних поглед от лицето му, но ръката му се озова на бузата ми, принуждавайки ме отново да впия очи в неговите.

- Не Ана, а ти. - отвърна тихо, а гърдите ме заболяха от признанието му. - Това, че не ме искаш до себе си ме разстройва много повече. - палеца му премина през долната ми устна.

- Дейвид, обещах ти тази нощ да останеш при мен, но само толкова. - сведох глава и се отделих бавно от него на прилично разстояние от тялото му. - Изкъпи се и слез, моля те. - скръстил ръце пред гърдите си, сякаш отново се затварях за него и той го забеляза.

Очаквах да отговори, но единствената му реакция беше лекото му кимане. Знаех, че го наранявам, но не можех да му дам повече. Трябваше ми време, и на двама ни.

Напуснах спалнята без да се обръщам назад и се върнах в кухнята, където бяха вече мама и татко.

- Кара, как си, скъпа? - майка ми веднага ме прие в топла прегръдка.

- Добре. - отвърнах на жеста и, дарявайки я с малка усмивка.

- Мила, това е за теб. - баща ми ми подаде малка кутийка с червена панделка.

- За мен? - поех кутията и нетърпеливо развързах панделката и я отворих. - Какво е това? - преместих очи от съдържанието и към него.

- Ами, скъпа, ние решихме.. - двамата с мама се спогледаха, а Ана надникна в кутията от любопитство.

- Че съм бременна? - гласът ми се пречупи и усетих как пулсът ми се ускорява.

- Кара, след като ти прилоша няколко пъти миналата седмица.. - майка ми започна да се оправдава и до някъде беше права, защото аз криех състоянието си от тях, а и наистина бях бременна.