SOLD (Erotic & Love) 🔞

Chapter 3 // Memories.

- Вече си моя, мъничка. - проговори след целувката.

- Престани да ме наричаш така. - отвърнах леко грубо и зърнах в непознатите лица, един познат силует.

- Защо? Тази дума те описва перфектно. - продължи да се дразни с мен и преди да успея да кажа каквото и да било, ръцете му се озоваха на кръста ми, придърпвайки тялото ми плътно в своето, а моите длани се подпряха на гърдите му. - Моя мъничка Кара. - погали бузата ми с опакото на ръката си и бях сигурна, че усети страха ми.

- Дейвид! - възкликна сладкия глас на мама и в следващия момент се озовах в прегръдката и, за което бях ужасно благодарна.

- Хана. - добави той и я прегърна леко. - Вече сме семейство, ако имате нужда от нещо, каквото и да е то, обърнете се към мен. - продължи така нареченият ми вече съпруг.

- Благодаря, синко. - отвърна мило майка ми. - Скъпа, един човек те чака. - прошепна, за да я чуя само аз, ала погледа и се срещна с този на чернокосия и той кимна леко.

Изгледах ги странно и тръгнах към тълпата, но нечия ръка ме спря, за да се озова в прегръдката на съпруга си. Затаих дъх и захапах бясно устните си, но това не помогна щом видях човека срещу себе си.

- Ана? - попитах почти без глас.

- Нали не вярваше, че ще пропусна сватбата ти? - засмя се почти на сила и през сълзи.

- Ана! - възкликнах и се отдръпнах от хватката на чернокосия, прегръщайки силно приятелката си. - Какво правиш тук? - отделих се леко, все още държейки ръцете и.

- Нямаше как да не съм до теб в този момент, въпреки че ти беше ужасна приятелка напоследък. - засмя се. - Но си най-близкия ми човек. - погледа и се премести зад мен. - А и Дейвид е доста убедителен щом става дума за теб, а също и прекрасен човек. - намигна му и усетих как той и отвърна със същото.

- Ами Майк.. - не довърших, защото нямах желание да обяснявам на съпруга си кой беше той.

- Той знае, Кара. - продължи чернокосата. - За Майк, знае всичко. Е, почти всичко. - замисли се.

- Как така знаеш? - обърнах се рязко към него.

- Ами трябваше да разбера що за човек е годеницата ми. - защити се.

- Проучил си ме? - почти извиках изумена.

- Не. - отвърна кратко. - Хората тук те познават и говорят много за теб. Не беше нужно да питам, за да разбера. - обоснови се.