SOLD (Erotic & Love) 🔞

Chapter 24 // Back home.

"Загубата понякога ни прави по-силни, отколкото сме и ни учи, че колкото и дълбока рана да ти е нанесена, един ден всичко ще олекне. Когато солта в раната се стопи, болката малко по малко започва да си отива, а на нейно място остава една бездънна яма, която да ти напомня какво си имал и си загубил.."

- Кара, би ли дошла за малко? - извика мама от хола, прекъсвайки мислите ми и всичко в ума ми се разбърка.

Издишах, оставяйки лаптопа на леглото си и се насочих към първия етаж, но имах чувството, че нещо все ме тресеше и то в буквалния смисъл на думата. Обливаха ме горещи вълни, а после студени. Коремът ми се свиваше и бунтуваше по цял ден, а храната, която поглъщах, се озоваваше или в мивката или в тоалетната. Никоя настинка не беше ме гътала до такова положение и започвах да се плаша за здравето си.

- Какво има? - облегнах се на касата на вратата, взирайки се в нея с подпухнали очи.

- Това определено не е на баща ти. - вдигна черния кожен колан от дивана, карайки лицето ми да гори от срам.

- Аз.. - прехапах устна, нямайки представа как да отговоря на това.

- Кара, няма проблем дори и да сте правили секс, и то на дивана, но моля те, нека баща ти не вижда това. - насочи се към мен, подавайки ми така познатия колан, който аз самата му бях купила.

- Съжалявам. - смотлевих набързо, свеждайки глава, когато тя мина покрай мен.

- Защо не му го върнеш? - усмихна се топло.

- Може ли да се кача в стаята си отново? - помолих, видимо почервеняла от срам.

- Върви. - кимна леко, все още усмихвайки се.

Благодарих и набързо и изтичах до стаята си, заключвайки след себе си. Метнах се на леглото и нов прилив на сълзи ме превзе. Нямах представа защо ми се плачеше повече. Дали заради признанието на Ана, или заради факта, че Дейвид реално ми беше изневерил с най-добрата ми приятелка. Някак не можех да преглътна всичко това. Беше заседнало в гърлото ми и си стоеше там, карайки ме да изпитвам ужасна болка.

"Може ли да дойдеш по-рано? Искам да поговорим за нещо важно? - Кара"

Натиснах "изпрати" и зачаках отговор от негова страна, като същевременно не спирах да плача. Колкото повече мислех за него, толкова болче болката нарастваше в гърдите ми.