SOLD (Erotic & Love) 🔞

Chapter 55 // Did I Lost U?

ДЕЙВИД

- Благодаря, Бека. - изпъшках, напускайки колата, ужасно уморен и без капка сила в тялото си. 

- Дейвид, внимавай с нея, остави я сама цяла нощ и то на Нова година. - отвърна тя и знаех, че е права, но някак не исках до приема факта колко ужасен съпруг се оказах. 

- Тя и без това ме мрази, ще прима и това. - помахах и за довиждане и се насочих към входната врата на собствения ми дом със страх. 

Часът минаваше 6:30 сутринта, не бях мигнал вече повече от 24 часа, бъркотията във фирмата достигаше невиждани висоти, а вкъщи не ме чакаше нищо по-различно. Сърбах си супата, която сам успях да забъркам. Не ме биваше нито в семейните отношения, нито в работата. Откакто се ожених за Кара, сякаш вселената ме риташе отзад всеки път, когато се чувствах щастлив.

С тежка въздишка отключих вратата и влязох тихо. Даяна още в я нямаше, а Кара вероятно спеше.

- Айра? - повиках я възможно най-тихо, но тя така и не се появи.

Страхотно, дори кучето беше на нейна страна. Все пак беше женска порода.

С тежки стъпки тръгнах към стаята, където за момента спеше съпругата ми и с голяма доза напрежение отворих вратата, но за моя изненада, беше празна.

Къде се беше дянала? Дали не и се беше случило нещо в нейното състояние? Защо малоумния ми задник реши, че трябва да я остави сама?

Целият ми стомах се преобърна. Страхувах се, че наистина и се беше случило нещо. А и никой не я беше чувал, телефонът и стоеше включен върху шкафа на зарядното. Къде можеше да отиде?

Поех си дълбоко въздух и се затичах през стълбите към спалнята, тъй като в кухнята не проблясваше и един лъч светлина.

Отворих и тази врата с надеждата, че ще я видя там. Там беше. Свита върху огромното легло, в моята половина, прегърнала възглавницата ми.

Приближих се внимателно до нея, стараейки се да не я събудя и клекнах до леглото. Лицето и цялото червенееше от сълзите, които вероятно беше проляла заради мен.

- Съжалявам, мъничка. - прошепнах и едва докоснах с пръсти лицето и.

Тя сбръчка леко нос, както правеше винаги и ме накара да се усмихна. Обичах всичките и малки недостатъци. Те я правеха толкова съвършено красива.