SOLD (Erotic & Love) 🔞

Chapter 43 // Broken Heart.

ДЕЙВИД

- Какво стана? - очите на Кара се отвориха бавно, приспособявайки се към леката светлина в болничната ѝ стая.

- Всичко е наред, мъничка. - поех ръката ѝ, целувайки я нежно. - Как си? - попитах тихо.

- Дейвид, няма ги, нали? - отвърна ми с въпрос.

- Съжалявам, скъпа. - сведох поглед виновно.

- Кога ще ме пуснат от тук? - заподсмърча, извръщайки поглед от мен.

- Нека първо се стабилизираш. - добавих тихо.

- Добре. - кимна едва, затваряйки очите си.

Усещах как гърдите ми се стягаха все повече, когато я гледах такава. Тя не заслужаваше да страда като мен, нито да изпита моята болка.

- Дейвид, ще те помоля да излезеш. - Ейприл влезе в болничната стая, готова отново да упои съпругата ми.

- Ще съм отвън. - целунах Кара по челото леко и напуснах болничната стая, където заварих Ана и Дерек. - Защо не се приберете? - въздъхнах, облягайки се на стената.

- Дейвид, отиди си, вземи си освежаващ душ и си почини. Тъкмо ще донесеш на жена си нещата, от които има нужда. - помоли Ана, поставяйки ръка на рамото ми.

- Няма да я оставя. - поклати глава. - Ще се прибера заедно с нея. - добавих тихо, но телефона ми извибрира.

- Не си го причинявай, братле. - помоли Дерек. - Ние сме тук, ако има нещо ще ти звъннем. - погледна за миг Ана, а после отново мен.

- Казах не. - отсякох и вдигнах проклетия телефон. - Какво искаш, Мадисън? - изръмжах в слушалката.

- Исках само да ти напомня за срещата с Дейзи в случай, че си забравил. - звучеше тихо и твърде изморено.

- Боже, аз... - замлъкнах, нямах представа как да и кажа къде съм.

- Всичко наред ли е? - настоя.

- Мадисън, в болницата съм. Кара загуби бебетата. - отвърнах тихо и чух как си пое дълбоко въздух.

- Искаш ли да дойда? - почти прошепна.

- Няма нужда, ще се чуем утре. - затворих, преди да каже нещо и се върнах при брат си и Ана. - Напълно забравих Дейзи. - признах, прокарвайки длани през лицето си.