Качих се по трите стълби до входната врата и натиснах дръжката. Някой вече беше идвал преди нас. Още с отварянето на вратата ме лъхна топъл въздух и приятен аромат на домашно приготвена храна. Можех да позная този аромат навсякъде. На прага си свалих ботушите и обух домашни чехли, а Дейвид последва примера ми и влязохме вътре.
Огледах внимателно всеки сантиметър, вдишах дълбоко опияняващия аромат на свежест и лавандула, който бликаше от цялото място. Нищо не беше променено, не беше докоснато дори. Онези остарели висящи от корнизите пердета изглеждаха толкова овехтели и в същото време толкова хубаво се спускаха до земята, обляни в най-тъмния червен нюанс. Камината гореше с няколко чукана в нея, а отгоре и се извисяваха няколко стари картини.
- Тук е наистина невероятно! - обяви Дейвид и свали якето си, оставяйки го на дивана, който се намираше до големия прозорец в единия от ъглите на хижата.
- Така е. - съгласих се и издухах праха от библиотеката в десния ъгъл до камината. - Тук мога да прекарам живота си. - очите ми бяха привлечени от надписа върху една от книгите. - На моята малка дъщеричка. С обич, мама. - прочетох на глас и веднага я взех.
- Какво е това? - попита Дейвид и се присъедини към мен. - Дали не е свързана с кутията? - пръстите му преминаха през черната извехтяла с годините корица.
- Да проверим. - върнах се до вратата, за да взема дървената кутия от багажа и седнах на дивана.
Съпругът ми се настани тихо до мен и ме погледна с любопитство. С треперещи ръце отворих кутията и очите ми започнаха да се пълнят със сълзи щом видях съдържанието и. Бял пожълтят лист хартия, а под него няколко стари снимки на нея, докато е била бременна с мен. Имаше и една, на която присъстваше някакъв мъж и определено не беше баща ми.
- Какво е това? - ръката му се плъзна към кутията и извади бебешки розови чорапи. - Твои ли са? - видях усмивката му и кимнах положително.
- Запазила е дори теста си за бременност. - изхлипах, изваждайки белия тест с розови ивици по края.
- Запазила е теб. - промълви и постави ръката си върху моята. - Няма ли да прочетеш писмото и? - нежни прибра разпилените по лицето ми кичури зад ухото ми и взе кутията от скута ми, оставяйки я настрани.
- Не знам дали моментът е дошъл. - вдигнах плувналите си в сълзи очи към него и повдигнах рамене. - По-добре да го запазя за по-късно. - изправих се и го прибрах на мястото, откъдето го взех. - Душ? - предложих, бършейки сълзите си.
VOCÊ ESTÁ LENDO
SOLD (Erotic & Love) 🔞
Romance"Когато те видях се влюбих, а ти се усмихна, защото го знаеше." - Дейвид Джоунс "В един живот ще обичаш много пъти, но една любов ще изгори душата ти завинаги." - Кара Денвърс
