SOLD (Erotic & Love) 🔞

Chapter 16 // Never cry, because of me.

- Трябва да звънна на родителите си! - продължавах да мрънкам, вадейки дрехите от куфара и ги нареждах в карамеления гардероб.

- Вече го направих. - отвърна Дейвид, ровейки в телефона си, опънат върху голямото легло.

- Ами Ана и.. - преди да довърша, той се изправи и заби поглед в мен.

- Забрави за шибаните телефона, докато сме тук! - въздъхна шумно, оставяйки мобилния си на нощното шкафче. - Ще си направя кафе. - стана от леглото тромаво и тръгна към вратата.

- Още едно? Та ти изпи 2, а е едва 10:00 часа. - оставих сакото му на стола до мен, поглеждайки го.

- Чувствам се уморен. - потърка врата си с длан, усмихвайки се съвсем леко. - Нуждаеш ли се от нещо? - попита толкова тихо, че едва го чух.

- Не. - отвърнах глухо, довършвайки прибирането на дрехите.

Той напусна спалнята и ме остави сама с обърканите ми мисли. До преди час всичко беше наред, смееше се заедно с мен, а сега се цупеше. Нямаше конкретна причина за държанието му, или може би имаше, но аз не я забелязвах? Бях твърде заета да се тревожа за себе си, за да забележа, че нещо се е случило.

- След 15 минути Ребека и Маркъс ще ни чакат пред хотела. - провикна се от кухнята, за да го чуя.

Изпъшках и извадих бледо розова риза и светли дънки с висока талия, които току що бях наредила в гардероба, оставяйки ги върху леглото. Имах отчаяна нужда от душ, но нямах никакво време. Можех да го помоля за още няколко минути, или не можех. Твърде много време губех в колебание.

- Готова ли.. - голямата му фигура се появи на вратата, но когато ме видя на същото място, на което ме остави, просто въздъхна. - Какво има? - издиша, насочвайки се към мен, като преди това остави бялата чаша с кафето на масичката до мен.

- Нищо. - извърнах глава, прибирайки и последните дрехи в карамелената постройка. - Само да се облека и идвам. - едва пророних, а сълзите ми започнаха да напират.

- Кара. - ръката му нежно се обви около моята, връщайки ме към себе си. - Обеща ми, че когато се почувстваш зле с мен, ще ми кажеш. - повтори думите си от деня на сватбата ни.

- Някъде ли сгреших? Нещо обърках може би? - изхлипах, поглеждайки в очите му. - Защото сутринта всичко беше наред, но от няколко минути насам, се държиш ужасно и.. - навлажних с език устните си, а очите ми изкусно проследиха движението ми.