SOLD (Erotic & Love) 🔞

Chapter 37// I'm not scared.

ДЕЙВИД

Вече повече от час чаках пред кабинета на Ейприл за състоянието на съпругата ми и децата ни. Още щом припадна в ръцете ми, всичко в мен се скова от страх. Боях се, че отново щях да бъда причината за загубата на бебетата си.

- Дейвид, влез. - от вратата се показа не толкова възрастната жена с мила усмивка.

- Добре са, нали? - нахлух без да мисля и видях Кара, която беше легнала на болничното легло в кабинета и галеше корема си.

- Всичко е наред, просто Кара се стресира прекалено много, а не бива. - погледа на Ейприл беше загрижен и в същото време неодобрителен.

- Нали няма да има проблем ако предприемем пътуване сега? - попитах на свой ред.

- Стига съпругата ти да си почива, няма проблем. - подаде ми рецепта с още витамини, които Кара трябваше да пие и си казахме 'чао'.

- Изпуснахме полета, може би това е знам, че не бива да ходим никъде. - Кара вървеше тихо до мен, свела виновно глава.

- Утре ще сменя билетите, отиваме и точка. Няма да те принуждавам да оставаш тук сред целия този хаос. - стиснах ръката и, напускайки огромната сграда.

- Може ли Ана и Дерек да дойдат с нас? - помоли, качвайки се в колата.

- Ще поговоря с брат си, когато се приберем. - запалих двигателя и тръгнахме към вкъщи.

Сега единственото, което беше важно, беше само Кара. Щом Ейприл казваше, че съпругата ми се нуждае от почивка, точно това щях да ѝ дам.

- Може ли да те попитам нещо? - тънкия и глас наруши тишината, привличайки погледа ми към себе си.

- Разбира се. - погледнах я само за миг.

- Защо обвини Мадисън? - макар въпросът и да не беше напълно изпипан, на мен ми беше ясно какво точно питаше.

- Казах ти вече. - въздъхнах шумно. - Знам, сгреших. - свих към къщата и паркирах на алеята. - Може ли да прекратим тази тема, поне засега? - попитах я, откопчавайки колана си.

- Добре. - тихия и отговор ми подсказваше, че предстоеше дълга нощ.

Последвах я до къщата, където Даяна ни посрещна с възклицания, поемайки Кара в топла прегръдка. Радвах се, че семейството ми я обичаше, но точно в този момент, съпругата ми имаше по-голяма нужда от почивка, отколкото всичкото внимание, което и отделяха.