Chapter 27 // When i see you again.

1.6K 102 5
                                    

Мракът отново се спускаше над града, гъст и студен. Мъгла обгръщаше всичко наоколо и изглеждаше толкова зловещо, когато вятърът брулеше клоните по дървететата. А тихо сипещият се дъждец, придаваше на всичко това някакво убийствено спокойствие.

В главата ми се въртяха сцени с Дейвид. Много различни сцени, в които присъстваше дете, но там нямаше нито една моя сбъдната мечта. Бях просто г-жа Джоунс - съпругата на Дейвид Джоунс и майка на детето му. Просто обикновена домакиня. Не можех да повярвам, че животът ми се превръщаше в един от тези сценарии.

- Кара! - извика Ана, изкарвайки ме от мислите ми рязко.

- Какво? - осъзнах, че буквално бях изпаднала в транс.

- От половин час те викаме, но умът ти витае някъде другаде. - измрънка Джесика, отпивайки глътка вода от чашата пред себе си.

- Съжалявам, тази новина ми идва малко в повече. - въздъхнах, облягайки се назад.

- За бебето ли? - попита Ана, карайки ме да я гледам доста тъпо.

- Не, скъпа, за това, че Джесика роди момиче, а не момче. - извъртях очи, спечелвайки си груби думи от нейна страна.

- Какво лошо има в това? Наистина не разбирам? Аз забременях след първия месец, когато се омъжих за Марк. - Джес определено се опитваше да ме успокои, но не и се получаваше.

- Познавали сте се преди това, различно е. - свъсих вежди, а тя се усмихна.

- Два месеца преди сватбата се запознах с него, а вие с брат ми живеете заедно от почти 6 месеца. - повдигна рамене. - Ако го обичаш, няма да има значение от колко време сте заедно. - добави, а Ана поклати глава в съгласие.

- Тя никога не му е признавала чувствата си, скъпа. - въздъхна най-добрата ми приятелка с отекчено изражение.

- Защо? Не изпитваш ли същото към него, каквото и той към теб? Доколкото знам, Дейвид доста често ти повтаря тези две думички. - възкликна изненадано.

- Бих му призала, ако аз самата знаех какви чувства имам към него. - повдигнах рамене и усетих парене в очите, което означаваше, че отново щях да заплача. - А сега може никога повече да не го видя. - изхлипах, прегръщайки възглавницата до мен, а двете момичета се наместиха от двете ми страни, прегръщайки ме силно.

- Трябва да бъдеш оптимистка, Кара. Най-вече ти, защото той ще има нужда от теб. - промълви Джесика, галейки косата му.

SOLD (Erotic & Love) 🔞Where stories live. Discover now