SOLD (Erotic & Love) 🔞

Chapter 28 // Old "friend".

- Бих се върнал и от Ада, за да чуя тези две думи от теб. - промълви, преди да слее устните си с моите.

Отвърнах му на мига, обвивайки ръце около врата му, а неговите се затегнаха около кръста ми. Макар да беше покрит с мръсотия, той си оставаше моят красив съпруг и не ми пукаше дали цялата тази мизерия щеше да полепне по мен. Исках само да го почувствам отново близо до себе си, точно като в този момент.

- Дейвид, къде в Дерек? - чух измъчения глас на Ана зад себе си и коремът ми се преобърна.

- Нали не мислеше, че ще умра толкова лесно? - смехът му отекна около нас и буквално забих лице в гърдите на съпруга си, въздишайки облекчено.

- Ако двамата сте добре, Маркъс как е? - още преди да довърша въпроса си, върху лицето му се изписа измъчена гримаса и това ми беше достатъчно, за да разбера, че той не беше успял са се пребори със смъртта. - Боже мой. - изхлипах, свивайки се във врата му.

- Опита се да измъкне едно момиченце и преди да успее да излезе, една греда падна върху него. - прошепна, галейки косата ми.

- Ами Мадисън? Джесика каза, че е била с вас. - насилих се да попитам, макар да знаех, че отговорът нямаше да ми хареса.

- Кара. - Дерек се присъесини към нас, заедно с най-добрата ми приятелка, която беше прегърнал, но доста куцаше.

- Е, къде е тя? - вдигнах поглед към Дейвид, поставяйки длани на корема му, а той изсъска твърде болезнено, но не смееше да ме погледне.

- Жива е. Мъжът ти я спаси. - отвърна Дерек, почесвайки се неловко по врата.

- Това е хубаво, нали? Спасил си живота и, Дейвид, трябва да се гордееш със себе си. - гласът ми едва не се пречупи.

- Преди самолета да падне я затиснах с тялото си, за да я предпазя, а когато се разбихме тя плачеше изплашена до смърт и аз направих нещо, което не трябваше. - челюстта му изпъкваше, но той все още не смееше да ме погледне. - Целунах я. - призна, скланяйки очи към мен, а в тях имаше нови сълзи. - Съжалявам, скъпа, беше просто инстинкт. - опита се отново да ме прегърне, но гневът в мен ме накара да го отблъсна.

- Ще намеря родителите ни, за да им съобщя, че сте добре. - отклоних глава, за да не вижда сълзите ми и тръгнах към тълпата, в която се изгубих, но чувах гласа му зад себе си.