Chapter 74 // Forever Your Girl.

971 44 19
                                    

- Това? - за десети път и задавах един и същ въпрос, докато избирахме дрехи за бебето.

- Не ми харесва. - сбръчка вежди, галейки нежно корема си.

- Ана, това е петия магазин, не бъде толкова капризна. - извъртях очи и се насочих към щанда с бебешки дрешки за момичета.

Прокарах пръсти през розовите бодита и красивите мънички роклички с тъжна усмивка върху устните. Искаше ми се да имах повод да купя поне едно от тях.

- Нали знаеш, че розовото не е за момчета? - гласът и ме стресна и бързо се обърнах, но се блъснах в нея.

- Избра ли си нещо, или продължаваме? - игнорирах въпроса и, защото никак не ми се говореше по тази тема и я подминах.

Имахме още няколко магазина, които да обиколим, преди слънцето да беше залязло напълно. Вече носех 5 торби в ръцете си и въпреки, че не бяха толкова тежки, ръцете ми започваха да умаляват.

- Това не е ли Конър? - ръката и хвана лакътя ми и ми посочи мъж, които беше с гръб към нас, с черни дрехи, мръсно руса коса и множество татуировки по ръцете си.

- Същият. - изпъшках и пуснах чантите. - Може ли да седнем някъде, нямам сили. - помолих я, а тя нахално помага на бодигарда на съпруга ми, който и отвърна с усмивка. - Остави го, Ана! - смъмрих я, но беше късно, защото той вече вървеше към нас.

- Шефке. - поздрави ме с леко намигване.

Извъртях за пореден път очи и му подадох торбите. Поне можех да го използвам щом беше тук.

- Дейвид ли те изпрати? - нахалства Ана.

- Да, обади ми се и каза, че Кара и изчезнала без да му се обади. - прехвърли саркастичния си поглед на мен.

- Голямо момиче съм. - обърнах им гръб и тръгнах към близкото кафене, за да си взема чаша горещо кафе.

Наредих се на опашката и се загледах в телефона си, когато някой ме бутна по рамото. Обърнах се и видях Иан и Майк. Иан май не само на мен беше поискал прошка.

- Какво правите тук? - прегърнах ги леко и двамата и си поръчах кафето на момичето зад бара.

- Наслаждаваме се на хубавото време, ти? - отвърна Иан и точно преди да платя за кафето си, той ме изпревари. - Аз черпя. - намигна ми с усмивка.

- Благодаря. - взех си черната картонена чаша и се изместих настрани. - Майк, как върви работата? - отпих глътка.

SOLD (Erotic & Love) 🔞Where stories live. Discover now