SOLD (Erotic & Love) 🔞

Chapter 66 // 🔞

Ударих за пореден път боксовата круша, изливайки целия си гняв върху нея. Толкова бях бесен на Кара, бесен на Питър и най-вече на себе си. Аз бях този, който му позволи да се влюби в нея, и пак аз бях този, който позволи на нея да изпитва чувства към друг, след като я нараних и отблъснах. Няма по-силна болка от това да гледаш как човекът, когото обичаш с цялото си същество, обича друг. В този миг сърцето ми кървеше. 

- Дейвид. - познат глас ме върна в суровата реалност. - Какво правиш тук? - обърнах се, за да видя брат си.

- Изливам гнева си. - признах и продължих да удрям крушата. - Питър е влюбен в Кара, а както изглежда и тя не е безразлична към него. - обясних с равен тон, стараейки се да не издавам никаква емоция. 

- Братле, сигурен ли си, че говорим за Кара? За твоята Кара? Жената, която би умряла за теб? - той застана пред мен с повдигната вежда. 

- Моята Кара, Дерек. - промълвих. - Моята Кара има чувства към най-близкия ми приятел. - предадох се и седнах на пейката до нас. 

- Сигурно е някакво недоразумение, тя не би могла да  обича друг така, както обича теб. - усмихна се. - Иди и поговори с жена си, но първо и се извини, че си се държал като задник. - засмя се и ме потупа по рамото.  

- Този път може да не ми прости, казах и, че не желая да я виждам повече. - въздъхнах тежко и избърсах потта си в черната кърпа зад мен. 

- Не бъди глупак, Кара би ти простила всичко. А сега ставай и отивай да и кажеш, че я обичаш. - изправи се от пейката и ме издърпа, подавайки ми нещата ми. - Късмет, брат ми. - обърна ми гръб и се върна при приятелите си. 

Издишах тежко и докато все още не бях се отказал, напуснах фитнеса и се качих в колата си. Запалих двигателя и си сложих колана, след което включих на скорост, изкарах я от паркинга назад и настъпих газта към вкъщи. Не спрях на нито един светофар и вероятно щях да получа доста глоби заради това, а скоростта, с която се движех беше доста по-висока от позволената в града - 180 км/ч. 

В главата ми се въртяха само изминалите няколко часа и грубото ми държание към нея, към Паркър. Те не бяха виновни, че са изпитали някакви чувства един към друг, аз бях виновен. Аз ги накарах да прекарват толкова време заедно, когато заради мен жена ми за малко не загуби живота си. Аз им го позволих, можех да виня единствено себе си. Може би не я обичах достатъчно, за да задържа любовта и само за себе си, или не и го бях показвал достатъчно. И в двата случая, вината беше в мен. Винаги беше в мен, както когато отнех живота на сина си.