SOLD (Erotic & Love) 🔞

Chapter 52 // His touching is my pain.

ДЕЙВИД

- Боже, ще спреш ли вече? - изръмжах, забивайки очи в Ана, която не спираше да обикаля коридора на болницата, докато чакахме някакви новини за жена ми.

- Съжалявам, бебето в корема ми ме изнервя допълнително. - хвърли ми фалшива усмивка, облягайки се на стената. - Защо изгони всички? - прикова поглед в мен.

- Кого съм изгонил, Дерек и Питър са в кафенето заради теб. - отвърнах на усмивката и.

- Знам, че си изплашен. - тонът и се снижи и отдели гърба си от стената, настанявайки се до мен. - Знаеш, че тя ще се оправи, нали? - отпусна глава на рамото ми.

Не отговорих. Реших, че няма смисъл. Нямах представа дали тя щеше да се оправи. Надявах се да се оправи, защото без нея бих бил загубен.

- Дейвид. - Хана и Крис се появиха, а горката жена цялата бе обляна в сълзи. - Как е детето ми? - рязко се изправих, за да я поема в обятията си.

- Какво се случи? Как така инфаркт? По дяволите! - Крис определено беше бесен.

- Нямам представа. - отвърнах тихо, отделяйки Хана от себе си. - Все още чакаме. - въздъхнах, връщайки се на мястото си.

- Няма ли лекари в тази проклета болница? Някой да ни каже какво става! - баща и обикаляше по-настоятелно и от Ана, блъскайки по вратите.

Чувствах се безсилен и безпомощен, нямаше какво да сторя, за да оправя всичко. Нямаше как да върна времето назад. Можех единствено да стоя и да чакам в проклетата болница, докато някой не ни кажеше как е жена ми.

Аз бях виновен за състоянието и. Знаех го. Аз я накарах да се чувства толкова унизена, толкова зле, толкова нежелана. Отблъснах я по начин, по който тя не заслужаваше. Имах лош ден и си го изкарах на нея. И до къде ни докара гневът ми? До проклетата болница, където лежеше тя с опасност за живота си.

- Ти ли каза на Хана и Крис? - прошепнах на Ана, която вдигна поглед към мен.

- Не, бах на път към вас, когато това се случи. Нямах време да им се обадя. - защити се, поставяки длани на корема си.

- Тогава кой им е казал? - въздъхнах, отпускайки глава назад и затворих очи. - Исках първо да разбера какво е състоянието и, преди да им съобщя. Няма смисъл всички да стоим тук и да чакаме. - прокарях пръсти през косата си и подпрях лакти на краката си.