SOLD (Erotic & Love) 🔞

Chapter 73 // Back Home.

- Има ли топла вода? - крещеше от спалнята, за да го чуя, докато спирай душа.

Игнорирах го и облякох халата си, заставайки пред огледалото, за да си измия зъбите, но червените петна около врата ми привлякоха изцяло вниманието ми. Кожата му беше в тъмно червен оттенък, преливащ към лилаво. Проявата му на ярост с притиснати към врата му пръсти се беше превърнала в болезнени на допир синини. Преглътнах тежко и прокарах нежно пръсти през тях.

- Съжалявам. - чух гласа му и извърнах глава към вратата, където стоеше той с пъхнати в джобовете на анцуга си ръце. - Не исках да те наранят, знаеш, че не бих. - погледа му сочеше право към врата ми.

Кимнах едва и раздвижих четката върху зъбите си. Тялото му се премести зад мен и преметна косата ми настрана, целувайки нежно наранената ми кожа. Затворих очи и изсъсках, но не защото ме болеше, а защото ми харесваше.

- Ще се облека и ще направя кафе, ти се изкъпи. - изплакнах устата си  и се обърнах към него, оставяйки малка целувка по бузата му, след което се върнах в спалнята и си извадих дрехи от куфара.

Черно бельо, черен чорапогащник, аърху него тъмни широки дънки, а отгоре червен половер с голяма яка, който запасах в дънките. Изсуших косата си, сплетох я на хлабава плитка и си обух черни чорапи под домашните чехли. Отидох в кухнята, за да направя кафе и за щастие някой беше снабдил хижата с кафе машина.

Пуснах я с две дози кафе и зачаках чашите да се напълнят. Звукът от сутрешната тишина ми действаш невероятно. Събудих се по-спокойна от всякога. По-борда и по-изпълнена с енергия от целия си живот. Може би въздухът в планината беше виновен.

- Кара. - подскочих, напълно отнесена от реалния свят.

- Извинявай. - поех си дълбоко въздух и му подадох кафето. - Какво ще правим днес? - отпих от своята чаша и се облегнах на плота.

- Ще се разходим. - подсмихна се, докато отпиваше.

Съгласих се без повече да го разпитвам. Вече бяхме дошли, можехме поне да разгледаме наоколо. В интернет имаше най-различни снимки, статии, но нищо не можеше да се сравни с реалността.

Изпихме кафето си в тишина. Закусихме с прясно приготвени и изпържени мекици и се приготвихме за разходка в снега.

Времето беше на наша страна. Слънцето се мъчеше с всички сили да пробие зад надвисналите бели облаци. Докато вървяхме без да знаем на къде, открихме район напълно покрит с непокътнат сняг без стръмни склонове или дървета наоколо. Сърцето ми заподскача от радост и свалих раницата от гърба си. Дейвид ме погледна объркано, но аз не ми обърнах никакво внимание и се затичах в преписпите, като няколко пъти се озовах по лице в снега, но това не ме спираше. Чувството беше същото, сякаш бях дете.