SOLD (Erotic & Love) 🔞

Chapter 6 // Who is Madison?

Часът бе едва 4:15, когато се събудих и бях сама. Огледах се навсякъде из стаята, с надеждата да видя някъде съпруга си, но уви, от него нямаше и следа. Отпуснах се отново назад и затворих уморено очи, но тогава нечий телефон изпищя. Посегнах към шкафа и го взех, а та екрана ми се изписа женско име. Осъзнах, че това беше неговият телефон. С нежелание отворих СМС-а и го прочетох.

„Скъпи, ужасно много ми липсваш.. Определено ми липсват и нощите прекарани с теб. Благодаря ти за вчерашния разговор и ще се радвам ако утре ми се обадиш и се видим отново. Хх – Мадисън"

Преглътнах тежко и го оставих на мястото му. Коремът ми се сви и ужасно чувство се загнезди в мен. Коя беше тази Мадисън и какво искаше да каже с думите си?

- Ти защо не спиш? – гласът му ме стресна и подскочих.

- Събудих се. – отвърнах сухо и му обърнах гръб. 

- Кара, нещо ли е станало? Да не си сънувала кошмар? – седна до мен.

- Дейвид. – обърнах се към него рязко. – Коя е Мадисън? – попитах директно и лицето му пребледня.

- Какво знаеш за нея? – добави мрачно.

- Виж си телефона, явно вчера и е било доста приятно, докато аз те чаках да се прибереш. – усмихнах се фалшиво и му обърнах гръб отново.

- Кара, не е това, което си мислиш, ще ти обясня. – въздъхна и хвана рамото ми леко. 

- Не искам, остави ме да спя. – отблъснах го и се завих презглава.

- Ти ревнуваш ли? – възкликна изведнъж, но отговор така и не получи. – Я ме погледни. – дръпна завивката и хвана ръцете ми, завъртайки ме към него.

- Защо да те ревнувам, а? Кой си ти? – сопнах се.

Явно не повярва особено но думите ми, защото повдигна вежда с подла усмивка и изведнъж устните му се озоваха върху корема ми, карайки ме да се заливам от смях. Този идиот наистина знаеше как да накара едно момиче да забрави яростта.

- Мадисън е бивша. – настани се до мен и се почеса неловко по врата.

- Защо си ходил при нея? – продължих разговора.

- Ами.. – не знаеше как да ми отговори.

- Все още имаш чувства към нея. – довърших вместо него. – Всичко е наред. – станах от леглото и си взех жилетката, която беше на дивана, обличайки я. – Ще отида долу. – поясних и отворих вратата.