SOLD (Erotic & Love) 🔞

Chapter 17 // Lost virginity.

Музиката се чуваше чак от улицата на голямата сграда. Около нея имаше безброй много коли, които запълваха паркинга и самата улица, непозволявайки на други превозни средства да минават от тук. Дейвид паркира на едно от главните места без да се притеснява, че някой можеше да му направи проблем. Все пак той беше шефът. Напомних си и слязох от превозното средство. Ръката му ме придърпа към себе си, закопчавайки се около кръста ми здраво.

- Усмихвай се. - прошепна, навеждайки се към мен, точно когато прекрачихме прага.

Опитах да послушам съвета му, но в мига, в който влязохме, нямаше поглед, който да не беше забит в нас. Чувство на неудобство ме заля, но опитах упорито да ги прикрия. Усмихнатите лица на мъжете около нас. Мръсните им погледи, обхождащи дължината на тялото ми. Ужасните жени, точещи лиги по съпруга ми. Мястото ми определено не беше тук.

- Брад! - поздрави Дейвид, насочвайки се към висок и едър русокос мъж, който изглеждаше дори по-възрастен от него.

- Джоунс, радвам се да те видя! - отвърна той, прегръщайки съпруга ми приятелски. - Как си? От кога не сме се виждали! - възкликна весело, забивайки погледа си в мен. - Ти трябва да си очарователната му съпруга, нали така? - усмихна се топло, поемайки ръката ми в своята, за да я целуне.

- Виждам, че добре ти се отразява брака. - продължи мъжът до мен. - Саманта, прелестна си! - сините му очи се забиха в младата жена до приятелят му.

- А ти самият сияеш. - звънкия и смях се плъзна около нас.

- Кога е терминът ти? - попита Дейвид, карайки ме да се напрегна, а той да затегне хватката си около кръста ми.

- 13 август. - заяви весело червенокосата и очите и грееха от щастие.

- Брад, изобщо не си губиш времето. - подразни го Дейвид.

- Ти най-добре знаеш колко е трудно да чакаш, когато любовта почука на вратата ти, дори когато годините са пречка. - отвърна русия мъж, забивайки нож в гърдите ми.

Той се наведе към младата си съпруга и целуна нежно устните и. Прииска ми се да потъна в земята от срам. Да се слея с всичко наоколо като хамелеон, за да не види никой колко неловко се чувствах.

Дейвид не показа никаква емоция. Стоеше там, до мен, безмълвен и безизразен. Дори не дишаше, а ми причиняваше такава болка, която силно стискаше гърдите ми и заплашваше да ме остави без въздух.