SOLD (Erotic & Love) 🔞

Chapter 1 // The breakfast

"...продадена за шепа никому ненужни пари.."

Затворих старата тетрадка с дебели черни корици с тежка въздишка, която непозволено напусна устните ми и я поставих внимателно върху нощното шкафче в стаята внимателно, сякаш беше най-ценният предмет в света. Изправих се от мекото легло, ала звукът от телефона ми ме върна отново върху копринените чаршафи и се протегнах към шкафа, за да го взема от зарядното. Отключих го и с изненада видях, че имах съобщение от брат ми, което всъщност гласеше: „Скъпа сестричке, ако не искаш мама да ти чете конско и да те накаже до живот, по-добре си довлечи задника долу." Беше изключително мил.

- Как мразя живота си. - изпъшках, сваляйки пижамата си и застанах пред също толкова черния гардероб, за да си избера нещо не толкова секси, а напротив.

Постоях около 5 минути, потънала в мислите си, които далеч не бяха свързани с дрехите ми. Днес бе важен ден, дори доста важен бих казала. Също както за мен, така и за семейството ми. Ден, в който щях да се откажа от свободата си, както и от мечтите си, да които бях се борила цял живот. Ден, в който се омъжвах.

- Кара! - мъжки плътен глас ме накара да извъртя раздразнено изморените си очи.

- Обличам се и идвам. - отвърнах на висок глас и извадих един спортен екип, който беше в тъмно сив нюанс и доста по-свободен по тялото ми.

Облякох се на бързо и вързах косата си на висока опашка, сложих си съвсем малко грим, за да прикрия следите от сълзи, които все още бяха пресни и издишах тежко за финал. Щом чух отварящата се врата зад мен се обърнах с нови сили, готова да извикам, но когато видях човека, сдържах емоциите си.

- Ти нямаш ли намерение да се появиш поне за малко? - попита саркастично приятелката ми, влизайки в стаята.

- И ти ли ще се държиш като кучка? - отвърнах с малко по-злобен тон.

- Млъквам. - покри с ръце устните си и хвана ръката ми. - Един последен въпрос. - огледа ме от глава до пети. - Наистина ли смяташ да се появиш в този вид? - едва не се изсмя в лицето ми.

- Смятам да покажа на всички колко съм заинтригувана от проклетата им сделка. - хвърлих и една много фалшива усмивка и я задърпах към първия етаж, където сигурно вече прехвърчаха искри от ярост.

Пристъпих смело към стълбите, ала по средата им просто спрях. Смелостта се изпари и на нейно място си появи огромна доза страх и мъка. Пуснах ръката на приятелката си и се отдръпнах крачка назад, впила празен поглед в нищото. Твърде късно започнах да осъзнавам какво ми се случваше и какво ме чакаше долу и не смеех да прекрача и последното стъпало, за да се срещна със съдбата си.