SOLD (Erotic & Love) 🔞

Chpater 13 // The story of my life.

Светлините, които обграждаха града, придаваха на падналия мрак толкова красота и ненасита. Можех да се наслаждавам с часове на гледката. Топлата вечер беше приятна, нежна и изпълваща въздуха около мен с уют и мекота. Улиците бяха препълнени с хора и дори можех да чуя смеховете им. Радваха се на наближаващата пролет, и отиващата си зима. Споделяха самотните си нощи с някого, когото обичаха. Прекарваха времето си заедно, което беше най-важното. И ето ме мен с широка усмивка, облегната на черния парапет, намиращ се на не толкова голямата тераса, която приличаше на малка стаичка, особено с този покрив, който покриваше всичко.

В единия ъгъл имаше масичка в кафяв цвят с два стола в същия нюанс, а върху нея бе поставен пепелник и ваза в цветя. В другия ъгъл имаше диванче, което се разпъваше в сив цвят, а върху него опънато шарено одеало, и нахвърляни по него възглавнички, много възглавници в същия сив цвят. Около дивана имаше наслагани свещи в стъклени сфери, които сега светеха толкова красиво и продаваха на нощта още повече уют.

- Какво правиш? - гласът му се чу някъде зад мен и закачих отново усмивка на лицето си без да се обръщам.

- Толкова е красиво! - възкликнах, вдишвайки чистия и приятен въздух.

- Като теб. - добавиха устните му и усетих как се премести. - Как си? - попита тихо, но можех да го чуя толкова ясно.

- Мисля си за мама. - въздъхнах облегчено, обръщайки се към него и внезапно затаих дъх.

Той беше полу-гол.

- За Хана ли? - продължи разговора, пъхайки ръцете си в джобовете на полепналия по краката ми анцуг, който очертаваше силното му тяло.

- Не, аз всъщност.. - напълно бях забравила, че Дейвид нямаше представа за миналото ми и срещу мен не стоеше баща ми. - Хана не ми е биологична майка. - усмихнах се тъжно, поглеждайки настрани.

- Как така? Мислех, че тя.. - видях го как се напъна да каже нещо с периферията си, но се спря. - Искаш ли да споделиш? - промълви, сядайки на диванчето и очите му се забиха в мен.

Исках ли? Не, не исках.

- Историята е дълга и тъжна. - повдигнах рамене, заглеждайки се зъз звездите.

- Мъничка, можеш да ми разкажеш, ще ти олекне. - настоя и не знам защо, но ми се прииска да му разкажа всичко. - Хайде ела. - потупа мястото до себе си, облягайки се назад.