SOLD (Erotic & Love) 🔞

Chapter 5 // Exaggerated.

- Мамо! – нечий глас ме изкара от мислите ми и съзрях момиче, малко по голямо от мен, а до нея тичаше момченце може би на около 2/3 годинки.

- Далия! – възкликна Даяна и прегърна дъщеря си.

- Скъпа, това е Кара. – представи ме на току-що дошлата млада жена. – Кара, дъщеря ми – Далия. – отново кимна с милата си майчина усмивка.

- Приятно ми е! – подадох ръката си, а тя я стисна.

- На мен също, г-це Денвърс. – намигна ми весело.

- Харесвам я! – възкликнах с отворена уста, гледайки право в Даяна. – А това малко сладко същество. – клекнах до синът и.

- Сам. – отвърна Далия. – Между другото се срещнах с Дейвид на вратата, каза ми че е превел всичко за градината. – по-скоро заговори на майка си.

- Знам, помолих го да не се занимава този път, но го познаваш. – вдигна рамене белокосата жена. 

- Какво е направил? – отново започнах с разпита.

- Ела. – чернокосата ми направи място до себе си и аз се настаних, очаквайки разказа и. – Преди 2 години, съпругът ми почина. С Дейвид бяха като братя, най-добрите приятели, дори работеха заедно. Но един ден се скараха кой от двамата да отиде на някакъв прием, Дейвид се беше ядосал толкова много, че го изпрати буквално на предсмъртната му вечеря. – видях как в очите и се бяха заформили сълзи.

- Не е нужно да ми разказваш. – хванах ръката и.

- Няма проблем. – навлажни устните си и продължи. – Сам отиде на онази вечеря, но не се върна жив от там. От тогава съпругът ти се обвинява за смъртта на приятеля си, но е нямало как да знае. Поема всички разходи за мен и за детето ми, грижи се за нас, сякаш сме семейство. – довърши и гушна сина си. 

- Това ми е достатъчно. – устните ми се извиха в малка усмивка.

Честно казано не очаквах някой да ми обърне толкова внимание в чужд дом, а с Даяна се чувствах като у дома си, макар и да я познавах от няколко часа. Научих толкова много за новото ми семейство, както и за съпругът ми. Радвах се, защото всичките ми съмнения спрямо него бяха разбити с смачкани като парче хартия и изхвърлени в кошчето.

- Къде си.. – опитах се да намеря онази черна тетрадка в багажа си, но явно мама бе забравила да я сложи, а така исках да излея чувствата си някъде, докато не намерих няколко бели листа и един черен химикал.