SOLD (Erotic & Love) 🔞

Chapter 61 // Sister.

- Какво става? - нахлух през вратата следвана от Дейвид, който веднага щом затворих телефона хукна след мен.

- Кара? - чух треперещия глас на майка си, идващ от хола и с туптящо, излагащо ме на риск сърце се насочих към тях.

- Какво става? - повторих и усетих ръката на Дейвид, която се обви около моята.

- Трябва да ти кажем нещо. - двамата с татко се спогледаха.

- По дяволите, да ме убиете ли искате? - разкрещях се, притеснена до краен предел.

- Преди 15 години.. - двамата отново се спогледаха. - Преди 15 години, забременях отново. Едва ли помниш нещо, тъй като беше едва на 3 годинки и почти винаги беше с Мат. - продължи и усетих как ми призлява.

- Скъпа, защо не седнеш? - Дейвид ме дръпна до дивана, който се намираше на около половин метър от родителите ми.

- Не можехме да се грижим за още едно бебе и не беше проблема в парите. Баща ти винаги беше на работа, аз едва успявах да се справям с теб, брат ти, домакинството, а и работата като сервитьорка.. - от очите и отново потекоха сълзи. - Приятели на Крис опитваха да осиновят дете, но имаха много проблеми и не им се получаваше. Затова двамата решихме, че тя ще е по-добре, ако я дадем за осиновяване, а и вече бяхме избрали родителите. - продължи да разказва.

- Какво сте направили? - покрих лицето си с ръце.

- Никога не сме я изоставяли напълно, но тя не ни познава такива, каквото сме и. - татко продължи, след като мама буквално избухна в сълзи. - Скъпа, днес Роб и Мелиса са катастрофирали. - въздъхна тежко. - И двамата са починали на място. - сведе поглед виновно.

- Къде е тя? - огледах ги внимателно.

- Казва се Алекс, Кара. И в момента е в болницата, от където вероятно ще я отведат от социалните служби. - отвърна мама.

- И вие ще го позволите? - изправих се рязко. - Ставайте, отиваме в болницата. - заповядах и Дейвид отново хвана ръката ми, заставайки зад мен.

- Какво ще и кажеш? - попита баща ми.

- Каквото е нужно, ставайте. - хванах ръката на жената, която беше ме отгледала.

- Кара.. - започна съпругът ми, но го спрях.

- Не можете да я оставите сама. Тате, ами ако аз бях на нейно място? Ако Хана не ме беше приела като своя дъщеря? - знаех, че сипвам сол в раната, но нямах друг избор.