SOLD (Erotic & Love) 🔞

Chapter 22 // I don't trust you.

"Освен Дерек, ти имал ли си нещо по-лично с Ана? - Кара"

Натиснах на бутона "готово", но преди да натисна "изпрати", нещо ме спря и го изтрих. Дали не правех грешка като слушах гласа на ревността си, вместо да чуя сърцето си, което ми казваше, че греша.

- Повярвай ми, нямам нищо със съпруга ти. - солените сълзи, капещи от очите и казваха друго.

- По-добре си върви. - промълвих, отстъпвайки крачка назад, за да се подпра на парапета.

- Но, Кара.. - звучеше толкова отчаяно, но аз не бях в настроение да я изслушвам, нито да споря с нея.

- Просто си тръгни. Искам да остана сама. - настоях, сочейки и вратата с ръката си.

Мълчанието и беше така тежко, но имах нужда да помисля. Тя трябваше да се махне за малко, за да преосмисля случващото се около мен.

"Може ли и тази нощ да остана при теб? Майка ми реши да се нанесе непозволени вкъщи, а аз не мога да я понасям. 😒 - Дейвид"

Издишах тежко и седнах на малкия диван, където до преди малко стоеше Ана. Дали трябваше да му отговоря? Дали имаше смисъл да продължаваме всичко това, което беше обречено от самото начало? Искаше ми се да имах отговори на всичките си незададени въпроси.

"Да. - Кара"

Отговорих му кратко и бях сигурна, че е разбрал, че нещо не е наред. Макар и за няколко месеца, Дейвид ме опозна много повече, отколкото аз успях да опозная него. И това ме караше да откачам, защото сякаш не го познавах.

"Какво? Какво стана пак? Аз ли направих нещо? 😩 - Дейвид"

"Довечера ще поговорим. - Кара"

Изключих телефона си, за да не може никой да ме притеснява и се свих на дивана, взирайки се във величието на града. 

* * *

- Мъничка, мъничка, събуди се. - чувах тих и познат глас, но не смеех да отворя очи.

Сякаш ако го направех, всичко щеше да се окаже лъже и болката, която щях да изпитам, щеше да ме съсипе.

- Кара. - усещайки топлите му пръсти по бузата си, нямаше как да устоя и очите ми се забиха в лицето му. - Ще се схванеш. - малка усмивка се появи на устните му.

- От кога си тук? - изправих се леко, протягайки ръцете си.

- Няколко минути. - повдигна рамене. - Как си? - извади телефона си, ровейки нещо.