SOLD (Erotic & Love) 🔞

Chapter 12 // "Just touch me!"

- Кажи ми, моля те! - продължавах да мрънкам умолително, докато вниманието ми беше фокусирано върху красивият мъж, който стоеше зад бюрото си, подпрял брадичка на ръката си.

- Не си заслужила. - поклати глава с усмивка, насочвайки вниманието си към екрана на лаптопа.

- О, хайде де! - изпуфтях и захвърлих листа на който пишех настрана върху дивана. - Какво правиш? - попитах, когато той буквално ме игнорира и любопитството в мен надделя.

- Нищо! - отсече, затваряйки силно лаптопа и насочи поглед към вратата, откъдето влезе Ребека. - Кажи, Бека, всичко наред ли е? - попита я мило, прокарвайки палец през долната си устна.

Усетих как коремът ми се обърна, изпращайки вече не толкова непознато чувство към слабините ми и се раздвижих некомфортно, кръстосвайки краката си. Дейвид забеляза движенията ми несъзнателно и съвсем леко се усмихна, повтаряйки действоето си отново. Прокашлях се. Нарочно и настоятелно, за да го спра. Нямаше да е никак прилично да продължава да ме предизвиква в присъствието на секретарката му. Поне не и за мен.

- Кара, радвам се, че отново си тук. - усмивката и беше толкова широка и искрена.

- Аз също, благодаря ти! - отвърнах весело и също се усмихнах.

- Дейвид, моля те, не забравяй за срещата! - тя върна погледа си към съпруга ми, който кимна одобрително.

Две секунди по-късно, двамата останахме само в кабинета му и напрежението нарастваше с всяка една изминала секунда. Очите му не се отделяха от мен, търсейки контакт с моите, но аз упорито се опитвах да ги избягвам. Онова чувство рязко се завърна в корема ми, когато тялото му изблъска стола назад, изправяйки се разко. Подскочих, предизвикана да го погледна. Дишаше тежко, толкова тежко и накъсано. Гърдите му се спускаха бясно под бялата риза, с вените около врата му бяха изпъкнали, карайки го да изглежда толкова убийствено секси. Върху лицето му имаше изписана някаква емоция, която до сега не бях виждала, а когато с всяка крачка се приближаваше към мен, принудително станах от мястото си, поемайки си дълбоко въздух.

Моментално съжалих, че сутринта си облякох рокля, което беше толкова нетипично за мен, но трябваше да послушам съвета на Даяна и сега я ругаех на ум. Всъщност роклята беше красива и не толкова къса. От талията надолу се разкрояваше малко над коленете ми, с гол гръб, и една единствена връзка около врата ми. Беше грешка, че вързах косата си на опашка, много голяма грешка и бях на път да си платя за това.