The real devil (Jikook)

35 Глава

Глт.  3-то лице

  - Адмирале, какво ще правим - попита един от офицеритe, докато всички стояха на палубата и наблюдаваха далечния бряг. - Не виждаме господаря. 

  - Йосанг, изпрати ли съобщение - Юнги се обърна към най-младия на кораба, който не отлепяше очи от далечните светлини. Стоеше и чакаше от цял час и вече започваше да се ядосва. 

  - Изпратих преди час, но още нищо - студено отвърна той. Юнги се обърна към войниците на палубата и с висок тон издаде заповед. 

  - Всички обратно към задачите си! Искам тези, които са на вахта тази вечер, да се явят пред мен.

  - Да, сър! - казаха всички в един глас. Юнги каза и на останалите министри да се приберат вътре, но те отказаха - което само го ядоса. Тази вечер всички са нервни и то с причини.

  - Сър - съобщиха за появата си двама мъже. Юнги се обърна към тях със строг поглед. 

  - Искам всяко едно движение на брега да бъде докладвано. Без значение дали е човек, животно, превозно средство, самолет, падащо листо. Всичко!

  - Да, адмирале - мъжете козируваха и се изкачиха до наблюдателния си пост. Подготвиха се за тежка вечер на вахта - нощен патрул. След още няколко минути студа започна да пробива през униформите им безмилостно и останалите навън министри се насочиха към вътрешността на кораба, за да влязат на топло. Но един от тях се спря и погледна към парапета в другия край на палубата. 

  - Няма ли да влезеш, студено е? 

  - След малко хьонг - отвърна Йосанг. Техьонг кимна, дори по-малкия да не го видя и последва останалите, които стояха на вратата и чакаха. След минута Йосанг усети ръка на рамото си. 

  - Хлапе - с мил тон заговори Юнги. - Той ще се появи, може би още спи.

  - Знаеш ли защото в стаята му у дома няма тиктакащи часовници? - обърна се към него по-младия с видна раздразнителност, но и тъга. - Защото звука не го оставя да спи и го държи буден. И двамата знаем, че телефона му никога не е с изключен звук, а вибрацията го побърква - момчето отново впери орлов поглед към пристанището. - Трябваше да се е събудил до сега. 

  - Ако не дойде до час, ще пуснем котва на пристанището - адмирала свали ръката си и се прибра на топло. Или поне така мислеше Йосанг. Всъщност Юнги се качи при старшините, които патрулираха и остана там, чакайки.