The real devil (Jikook)

19 Глава

Глт. Чонгкук

- Добро утро - затворих бързо тефтера и го скрих зад себе си.

- Добро утро - отвърнах на сладкия ангел с разрошена коса.

- Ан отиди в кухнята и изкарай млякото и корнфлейкса - седна до мен и се прозя, а малкото сънено хлапе, послушно кимна и се запъти към кухнята. Внезапно нещо се докосна до гърба ми и светкавично хванах ръката, която се опита да се провре зад мен. Погледнах сериозно Джимин в очите, а той въздъхна раздразнено. - Какво криеш там? Искам да видя!

- Лично пространство, ангел - взех тефтера в другата ръка и отидох в моята стая, като оставих зад себе си мрънкащ Джимин. Оставих го във вътрешния джоб на якето и отидох в кухнята, където те вече гъчеха от купичките. Засмях се на гледката и и двамата вдигнаха глава и ми дадоха заплашителен поглед. Засмях се по-високо, вдигнах ръце и отстъпих назад.

- Кротко, само не хапете - намигнах на Джимин, а той сякаш се изненада от казаното. Отворих единия от шкафовете и изкарах една метална кутия, напълних чаша с вода и седнах срещу Ан.

- Какво е това - попита Джимин. Отворих кутията и я обърнах към него. - Хапчета?

- Закуска - отворих няколко различни шишенца и няколко блистера. Подредих ги и върнах всичко в кутията. Започнах едно по едно да ги пия.

- Защо толкова много - изражението му изглежда доста притеснено, както и това на Ан.

- Спокойно, не умирам - казах шеговито, но те явно не се задоволиха от този отговор. Въздъхнах. - Как да ви го обясня... ами...

- Просто кажи какви са тези хапчета - вече освен притеснен, е и раздразнен.

- Витамини и хранителни добавки - казах и изпих още едно хапче.

- За какво са ти? Защо просто не ядеш зеленчуци?

- Наскоро развих много алергии, като страничен ефект на белодробна болест - съвсем спокойно си говорех, докато пих хапчетата, останаха още малко.

- Каква е т.. - погледнах го, заради внезапното му прекъсване, но той гледаше към уплашения Ан. От какво се е уплашил? - И Ан, спокойно. Той каза, че не е сериозно, нали? Той ще се оправи, Ан. Нали така Чонгкук? - обърна се към мен и се наложи бързо да реагирам.

- Естествено, че ще се оправя. Я, Ан, не се притеснявай за мен, това са просто безобидни хапчета, дори ти можеш да ги пиеш.