The real devil (Jikook)

28 Глава

Глт.  3-то лице

„Няма цвете, което да разцъфти без да се разклати. Всички красиви цветя в света разцъфват, докато се поклащат. Докато се поклаща, само стволът го държи. Няма любов, която да е непоклатима. Нима има цветя, които не ги вали дъжда? Дори най-красивото цвете в света поне веднъж е валяно от дъжд. Като бъдат намокрени от дъжда и вятъра, цветята разцъфват красиви. Нима има живот, който не е валян от дъжда?"

Така е, но за жалост някои ги вали повече от други. При някои вятъра е толкова силен, че в един момент стволът им не издържа и те отлитат заедно с много други в бурята, а след това биват забравени. Но има и такива, които напук на всичко не се предават колкото и да искат. Стоят до последно, дори и да знаят, че този вятър или дъжд, или и двете ще продължат вечно. Дори и осъзнали, че винаги ще има бури те не се предават. 

Те бяха тези хора - Чон Чонг Кук и Парк Джи Мин. През целия си живот не се предадоха и веднъж, каквото и да ставаше. 

Той бе роден в богато семейство, семейство на генерали, както казваше дядо му. От него винаги се е изисквало той да бъде най-добрия във всичко. Вместо да се поддаде на натиска от роднините си той превърна техните амбиции и в свои, за да превърне дейностите в ежедневието си от нежелани и непотребни в мечти и цели. Така той стана първи по успех и дисциплина в училище и дори опита да изпъкне на улицата, защото в един момент училището не му бе достатъчно. Този момент бе кратък, когато кандидатстването в гимназията настъпи и плановете му да се прочуе на улицата бяха смазани от плановете му за първо място в класацията. Така той се превърна в онези 1% в държавата с най-висок резултат на изпитите. Той беше доволен от себе си. Дори имаше тонове приятели в гимназията, с които прекарваше наистина малкото си свободно време. Всичко за него бе чудесно, докато войната не избухна. Бързо бяха завзели неговия град, заради стратегическото му разположение. В рамките на два месеца училището му бе взривено, дома му опожарен, а за капак на всичко той бе отвлечен от семейството си и от тогава не ги бе виждал. Тогава всичко се обърна на 180 градуса. От високо уважаван син на генерал той се превърна в роб. Егото му и волята му не позволиха това да трае дълго и за рекордно кратко време той отново бе свободен човек, но не и свободен дух. За пръв път бе убил човек и не можеше да го понесе, затова се предаде мирно на полицията. Отиде в затвора за 7 години предвид обстоятелствата на убийството, но излезе след 3, заради доброто си поведение. Изследователския екип, който разглеждаше неговия случай откри, че момчето е било редовно под въздействието на наркотични вещества и това го е накарало да извърши убийствата. След като разбра този факт той не повярва, но през първите месеци в затвора разбра, че наистина е нарко-зависим. Беше на косъм да умре още през първия месец, заради рязкото им спиране, но с течение на времето се оправи. В затвора разви връзки и си създаде врагове. След всяка битка между затворнически банди той се чувстваше като късметлия, че още е жив и може да ходи. Тогава осъзна, че иска да живее не за да бъде на първо място, а просто защото му харесваше. Харесваше му да се чувства жив и се закле, че нищо няма да го спре, за да постигне целите си, които все някога щяха да се появят. След излизането си той откри най-добрия си приятел от детството, който за малко щеше да го убие - без да иска, в една тъмна алея. След това откри и Кай и така започна неговото въвличане в престъпния свят. Можеше да се каже, че живееше ден за ден. Понякога не спеше с дни, за да работи, а друг път не спеше с дни, за да купонясва. Но каквото и да ставаше той имаше едно на ум, знаеше, че в един момент този му начин на живот трябва да спре и да обърне страницата. Беше оцелял след война, след робство, след затвора и неговите тъмни кътчета, където бе хвърлян и пребиван. Беше оцелял след стотиците улични престрелки, боеве, алкохолни натравяния и автомобилни катастрофи. Дори щеше да завърши университет след месец и половина. А как бе влязъл? Направи си диплома за завършен дванадесети клас и безпроблемно постъпи в университет преди 3 години. Беше оцелял след всичко това и жив и здрав вървеше спокойно по неговите улици. Нима щеше да се откаже сега? Нима за такъв звяр, гладен и алчен за живот двадесет и седем години са достатъчни? Е, той не мислеше така нито приятелят му.