The real devil (Jikook)

32 Глава

Кисон, Южна Корея..

Глт. 3-то лице

- Значи се разбрахме? - попита отново Джиън Джимин с искрена усмивка на лице. Джимин избърса устата си със салфетката и отвърна със същата усмивка.

- Напълно. - двамата се изправиха щом приключиха със закуската си и Джи Ън реши като добър домакин да изпрати гостите си. Кай също се изправи, когато и те, тъй като той бе пожелал да седне на отделна маса и да разговаря по телефона с Хосок за нещо важно. Погледите на двете момчета се срещнаха и кръвта на Джимин застина, докато Кай се приближаваше до тях. Толкова добре го познаваше, че само по погледа и езика на тялото му разбра, че нещо не е наред. Щом стигнаха изхода, той се обърна към Джиън и ѝ подаде ръка, но тя бе отблъсната от силна прегръдка. Той естествено, отвърна на жеста и се постара да бъде кратък.

- Беше удоволствие за мен, да правим бизнес заедно, Джимин - Джиън беше изключително радостна, че двамата изчистиха дрязгите помежду им. Затова и се държеше по-мило и отворено към Джимин. Той пък бе доста предпазлив покрай нея, но не би отказал да бъдат приятели, особено, ако това се отрази на бизнес плановете му. Щом се сбогуваха и колата им бе докарана на входа, двамата мълчаливо се отправиха към автомобила, който Чон наричаше „звяр". Джимин потупа рамото на Кай като знак, че той ще кара и така се наместиха на местата си.

Запали двигателя и бавно и спокойно се отдалечи от внушителната сграда. Още на първата отбивка Джимин спря колата и най-накрая си позволи да покаже притесненията си. - Само не ми казвай, че Хоби е в опасност, всичко друго бих го приел.

- Какво? - изненадано и объркано попита Кай. - Не, нищо подобно!

- Тогава какво? - малко по-спокойно попита Чим.

- Военната радиостанция, която хващаме незаконно от пристанището получи сигнал за някакъв боен кораб, който лута из корейските води в бусанския раьон.

Първата му реакция бе да въздъхне облекчено, но секунди по-късно рационалните му мисли го нападнаха. Защо се лута вместо да се приближава? Защо боен кораб, а не товарен боен кораб? И защо в района на бусанското море, а не в инчонското?

- Не е Чонгкук, нали? - попита тъжно и някак с надежда да се окаже, че греши.

- Не е... - за Джимин това мълчание бе разочароващо и дори болезнено, но за Кай бе просто драматично. Защото той продължи. - Но... Хосок мисли, че е възможно да са негови хора, неговият народ.