The real devil (Jikook)

20 Глава

Глт.  3-то лице

В студената стая, в избледняващата тъмна, върху удобния матрак лежат две тела, сгушили се едно в друго сякаш живота им зависи от близостта помежду им. Там и двете тела, полу завити, полу открити с ясни белези и татуировки върху изсъхващата от потта кожа, лежат, почивайки си от вълните на удоволствие. Но това спокойствие, не трая дълго. От някъде прозвуча тиха мелодия и изпълни блажената тишина с дразнещо вибриране. Розовокоското отвори стреснато очи и понечи да стане, но бе възпрепятстван от тежката и мускулеста ръка, обгърнала го. Но въпреки това дразнещия тих звук не спря. С малко повече усилия и внимателни извъртания на тялото, мъжа с коса като захарен памук успя да се измъкне от хватката на "приятеля му". Телефона вече звънеше за втори път, а той, само по боксерки, тършува из дрехите на пода, докато не намери малкия телефон с копчета в едно от хвърлените му за пране сака. Присви сънено очи, но така и не видя кой се обажда, заради малкия екран и лошата резолюция.

  - М? - въпросително измънка щом прие обаждането и излезе на терасата, разтривайки очи.

  - Шефе, поръчката е изпълнена - заговори познат глас от другата страна на телефона. 

  - Не сте го заровили, нали? - попита бързо той, в опит да прикрие сънеността си. 

  - Не, шефе, но - колебливо заговори мъжа от другата страна. 

  - Какво - студено отвърна измръзващия от студ розовокоско. 

  - Сигурен ли сте, че трябва да го оставим така - вече решително заговори мъжа на телефона.

  - Прави каквото ти казвам - заповеднически и на малко по-висок тон каза той. - И кажи на Марк, че го искам довечера в Катакомбите... и да си вземе пари за залагане.

  - Да, шефе - и разговора приключи. 

Джимин се върна в изненадващо топлата стая, като затвори вратата на терасата зад себе си и прибра малкия телефон в едно от саката му за работа. Провери будилника на нощното си шкафче 5:26ч. и легна отново до Чонгкук, който изглежда е в спокоен сън. Зави до гуша и двамата и преметна внимателно ръката на Чон през него, като се сгуши в тялото му като коала, а успокояващия аромат на мента извиращ от тялото на Чон, го успокои и бързо го приспа.  

***

Глт.  Чонгкук

Отворих бавно очи и оставих ярката светлина да ме заслепи за секунда. Щом се приспособих към изненадващо светлата стая, се огледах, но останах леко разочарован, че съм сам в студеното легло. Изправих се и студа моментално се сблъска с твърдата ми, но същевременно и топла, кожа. Взех първата дреха, която ми хвана окото от пода - шорти, и излязох от стаята. Огледах се в тихия коридор, но и тук няма никой. Погледнах часа, 9:21ч. Как по дяволите съм спал толкова дълго? Отидох в хола, но и тук е празно. След няколко секунди в ушите ми прогърмя звук на сблъсък на метал с пода и тиха ругатня. Влязох в кухнята, а гледката на ядосания Джимин с дръжка на тиган в ръка ме събори на земята от смях.