Глт. Чонгкук
Седя пред огледалото в стаята на Кай и се двоумя между червено яке или синьо. Със синьото изглеждам сладко, а целта е да си легна с него в края на нощта. Нямам търпение да докосна големия му задник и да оставя следи от нокти по бедрата му, както и да украся шията му със смучки. Край, решено е! Слагам червеното яке, така или иначе ще се сме без дрехи в края на краищата! Прозях се и си разтърсих главата, за да се разсъня. Малко съм изморен.. прозявам се пак, всъщност доста съм изморен. Не съм спал от няколко дни и се държа на захар и кофеин. Откакто съм тук, всяка сутрин съм в кафенето на Джимин и всяка вечер вечерям в денонощния магазин на Лиса.
Което ме подсеща. Помните ли двете момчета от подлеза? Онова, което изпусна една снимка с момиче на нея, а аз му я подадох? Е, момичето на снимката се оказа Лиса и според казаното от нападателите им, те са брат и сестра. Засякох се няколко пъти с това хлапе в малките, тъмни улички на квартала. Доста е лекомислен, както той, така и приятелите му. Няколко пъти ми се наложи да го сплаша малко, за да спре да ми задава въпроси и да ме остави на мира. Все пак се държа добре с него, защото е брат на момичето, което ми дава безплатни близалки, пък и вече я изчуках в склада. Сега сме просто приятели, колкото и странно да беше за нея, аз се върнах на следващата вечер и отново вечерях там. Тя си мислеше, че няма да се върна и беше доста изненадана от влизането ми в магазина. Снощи й казах, че тази вечер няма да мога да намина, но за следващата, тоест утре, със сигурност ще хапна там.
- Оставащо време до вечерята 30 минути. Сегашно време 7:30 вечерта.
- Добре, че ми напомни Алто - казах с ирония в гласа ми. - Мислиш ли, че щях да забравя - попитах изкуствения интелект в часовника си.
-Не, сър. Програмиран съм да съобщавам важни събития - отговори той с трудно проектирания му човешки глас.
- Кога съм сложил вечерята в програмата за важни събития?
- Снощи, сър.
- Защо не помня - попитах учуден.
- Сър, вие не забравяте, просто не сте обърнали внимание. Има вероятност да сте го казали без да сте обърнали внимание.
- Може да си прав - съгласих се с него. Мозъка ми е устроен така, че да не забравям неща, на които обръщам внимание. Ако не обръщам внимание, никога няма да го запомня. Както и има моменти, в които мога да "изключа" мозъка си. Казвали са ми, че отстрани изглеждам, като манекен зад витрината на някой магазин, така и се чувствам, като статуя, без мисли в главата, само моя глас, като друг човек. Ако не ме разбирате, нека го обясня така. В главата ми по принцип се въртят милиарди мисли, както и във вашите, но в един момент аз мога да спра тези мисли, като начин да си почина или успокоя. Мислите в главата ми изчезват и на тяхно място идва "вътрешният ми глас", казвам го преносно, защото реално просто говоря на себе си в мислите си. Това е гласа, който ме възпира от желания, които могат да застрашат главната цел в главата ми, неща като втори човек в главата ми, който е като мой психичен защитник. В такива моменти и да искам да помръдна тялото си не мога. Замръзвам, като статуя, докато не приключа "разговора" в главата си. Намджун го нарича "моментен застой", а Джин го нарича "моментна парализа", защото не мога да мърдам и да искам, а аз го наричам "вкаменяване", техните наименования звучат така сякаш са вложили много мисъл, докато моето е просто и лесно обяснимо.
YOU ARE READING
The real devil (Jikook)
FanfictionЧон Чонгкук, последният оцелял от фамилия Чон, след кръвопролитната война между асасини и тамплиери. По време на войната, той бива отвлечен от тамплиерите и закаран далеч от семейството си, в отдавна превзетата от тамплиерите крепост в Масиаф. Там...