The real devil (Jikook)

8 Глава

Глт. Джимин

- Чао, хора. - Казах на приятелите си и излязох от университета. Хоби каза, че ще ме чака отвън и ще ходим за останалата част от багажа ми. Теста мина добре, поне 80% трябва да изкарам, за да ме вземат на стаж или направо на работа в някоя болница. Вървях през покрития със снежна покривка двор. Загледах се в голите дървета, помня колко красиви бяха пролетта, и как седях под тях, и си писах домашните... сам. Винаги съм бил сам, колкото и приятели да имам се чувствам някак самотен. Сякаш нещо липсва. Чувствам се... незавършен. Дори и Хоби да е винаги до мен, дори и Кай постоянно да пази гърба ми и аз неговия, някак си нещо липсва. Не мога да кажа, че нямам семейство, защото за мен Хосок и Кай са моето семейство и приятели, и квот се сетиш, освен любовници, илл.

- Ей, запалянко, къде тръгна? - Обърнах се и видях най-добрия ми приятел да носи обичайната си слънчева усмивка на лицето си в този студен и мрачен ден. - За какво се беше замислил, че чак не ме забеляза и мина покрай мен?

- Минал съм покрай теб?

- А, не, аз просто си вървя зад теб. - Погледна ме тъпо и каза да вървим към къщата. През целия път не си казахме нищо. И двамата бяхме изморени, и двамата бяхме в собствените си светове, аз се фокусирах върху топлата пара излизаща от устата ми, а той гледаше картинките нарисувани по стените на сградите. Щом влязохме в къщата се качихме на горния етаж и започнахме да опаковаме вещите ми.

***

Изкарахме кашоните, заключих и тръгнахме натоварени, като магарета към апартамента на Хосок. По пътя отново не си казахме нищо, но като се приберем ще го попитам за предложението на Чон. Не знам защо, но искам Хоби да се съгласи, искам да се опозная с него, все пак той е първият човек, на когото не мога да видя чувствата в очите му, а правя това, откакто се помня. Има нещо тайнствено в този човек. Вече почти никой не ходи с качулки, прикриващи очите, защото са символ на асасините. Хората ходят с шапки, маски, шалове, но не и с качулки. Той наистина не е от Корея, но той каза, че е. Каза, че се е преместил, но едва ли и е било от Бусан, по-скоро е дошъл от чужбина. Дано да не се срещне с някой тамплиер на улицата, че ще го пребият, като куче.

Влязохме в апартамента и оставихме кашоните в стаята ми. Отидохме в кухнята и започнахме да приготвяме нещо за вечеря. Сега е момента да го питам.