The real devil (Jikook)

9 Глава

Глт. Джимин

След като Чонгкук си замина се огледах да потърся Хосок и го видях с настойницата на И Ан, да говорят с един от лекарите. Запътих се към тях. Щом Хоби ме забеляза видях учудване и притеснение в очите му.

- Какво ти се е случило, Чим?

- Ти ми се случи. - Погледна ме странно и неразбираемо, въздъхнах. - Удари ме с вратата, като излизаше от блока.

Дойде по-близо до мен и докосна лепенката на главата ми, при което аз изохках и потрепнах от острата болка.

- Извинявай, Джимин. Аз просто се бях притеснил много и трябваше да побързам и.. - Говореше толкова бързо, че не му оставаше време да си поеме въздух.

- Знам, знам Хоби. Не се притеснявай. Не е твоя вината. Нормално е да се притесняваш, все пак обеща на сестра си да се грижиш за И Ан. - Сложих си ръката на рамото му и се опитах да го успокоя. - И той е добре, нали?

- Да, благодарение на онзи мъж. Ан каза, че е скочил в асансьорната шахта, защото асансьора падал.

- Асансьора е паднал? - Кимна. - Докато Ан е бил вътре? - Отново кимна. Отидох бързо до Ан и приклекнах до него.

- Ан, как се чувстваш? - Не ме беше видял да идвам, затова като чу гласа ми скочи на врата ми и ме прегърна.

- Чичо Джимин! - Усмихнах се на сладкия му детски глас.

- И Ан, как се чувстваш? - Попитах отново, докато Хоби седна до мен. Ан се сгуши в Хосок.

- Чувствам се добре! - Извика щастливо той и продължи. - Благодарение на хьонг, който спаси мен и аджума. - Огледах се, но не я видях.

- Къде е аджума? - Попита Хоби, а той посочи с пръст зад нас. Обърнахме се. С нея имаше лекар, който и подаваше инхалатор. Сигурно й е трудно да диша заради дима.

- Ан, добре ли дишаш? Не ти ли е малко тежко? Не ти ли се кашля? - Върнахме вниманието си отново на малкото момче, сгушено във вуйчо си.

- Не, добре съм. Вуйчо може ли да ме заведеш при хьонг, за да му благодаря? - Попита той, със сладки очички.

- Ан, не познавам този човек. Не мога да...

- И Ан, аз го познавам. Утре ще го попитам, дали ще може да се видите, за да му благодариш, а сега да се прибираме. - Хосок ме погледна странно затова му прошепнах, че ще му кажа щом се приберем.