The real devil (Jikook)

23 Глава

Глт.  3-то лице

Джимин и останалите бягаха с всички сили по оживения, като по чудо, болничен коридор, докато не видяха черно облечена, седнала на земята, тресяща се фигура пред операционното отделение. В главата на Джимин изскочиха най-страшните мисли щом видя окървавените ръце и дрехи на Чонгкук, тези мисли не бяха само в неговата глава. 

Джимин бързо се съвзе от замръзналото си състояние и първи изтича до Чонгкук, буквално се хвърли на колене пред него, прегърна го силно, но нямаше въздух за думи. Чонгкук все още трепереше и все още стоеше замръзнал, и все още държеше очите си здраво затворени, но в момента, в който усети позната топлина и още по-познат аромат, той отвори очи. 

  - Дж-Джимин - опита да каже Чон, но гласа му трепереше. 

  - Тук съм Куки - Джимин стегна още повече прегръдката. Сърцето го болеше да гледа в какво състояние е любовника му. Не очакваше Чонгкук, Дявола, да трепери сам на пода пред операционното отделение. Джимин внимателно започна да гали косата му в опит да го успокои, успешен опит. В момента, в който Чонгкук чу думите на Джимин той отвърна на прегръдката и притисна лицето си в извивката на врата на Джимин, успокояваше го. - Тук съм Куки, до теб съм. Не бой се, аз съм тук.

След няколко минути прекарани в успокоение Чонгкук най-накрая каза нещо, но толкова тихо, колкото само Джимин можеше да чуе. 

  - Аз съм виновен - прошепна вече с по-стабилен глас Чон, а Джимин само поклати глава.

  - Нямаш вина Куки, не се обвинявай - Джимин никога не отпусна хватката на прегръдката или не спря с успокоителното погалване на главата на Чонгкук. 

  - Можех да го спася - не спря, дори и при тези думи.

  - Не можем да спасяваме всеки Чонгкуки - Джимин отдавна беше наясно с това, но Чонгкук не е свикнал да се примирява с това, че не е успял да помогне на някой, той винаги успява. - Той ще се оправи, нали? Всичко ще бъде наред.

  - Толкова много го болеше - болно каза Чонгкук, а сърцето на Джимин отново се сви от гласа му. - Трябваше да намеря начин да стигна по-бързо. Трябваше да му помогна, трябваше да..

Нещо в гласа на Чонгкук внезапно си промени и Джимин моментално забеляза, затова го прекъсна.

  - Шш, шш, шш - тихо прошепна до ухото му той. Джимин не харесваше тази част от Чонгкук, частта, която го кара винаги да се самообвинява за ситуации, които е нямало как да преодолее. - Не се обвинявай Куки. Нямаш вина. Добре е, че си го спасил, като си пристигнал навреме.