The real devil (Jikook)

6 Глава

Гл. Т. Чонгкук

  - Кой си ти?

  - Защо питаш? - Ще те опозная още преди да разбереш името ми.

  - Защо да не знам кой си? Знам само фамилията ти или прякора... каквото и да е може и да не е истинско.

  - Да играем на въпроси. - Казах и ме погледно учудено.

  - Ъм.. добре. - Естествено, че ще се съгласиш, прекалено си любопитен за мен. Усмихнах се мазно и продължих.

  - На кокло си?

  - Защо не пита как се казвам?.. 27.

  - Ти си. - Не му отговарих нарочно.

  - Ти на колко си? - Добре, ще го отклоня от това, че иска да знае името ми.

  - 25. От къде си?

  - Бусан. Ти от къде си?

  - Бусан. - Какво? Вярно е. Когато бах на 5, а Кай на 6 се преместихме двете приятелски  семейства в България, заради проекта на родителите ми.

  - Наистина ли? Значи сме от един град и съм ти хьонг. - Каза и се усмихна гордо.

  - Защо се премести в Сеул? - Залагам, че е заради университет, просто трябва да разбера какво учи и къде учи.

  - Заради настойниците ми. - Кво? Настойници? Той да не е куче.

  - Друго? - Отговаря кратко и точно, сякаш си мисли, че е по-умен от мен и ще ме измами, за да разбере нещо повече. В грешка е.

  - А ти защо се премести? - Ако пита това, което и аз, няма да питам как се казва.

  - По работа. Какво учиш?

  - ... - Забави се с отговора, значи се чуди дали да каже истината или не. Или се замисля за работата ми.

  - Психология. - Не мога да преценя дали е истина по очите му, но и аз съм учил психология и психиатрия. На пръв поглед мога да кажа, че не лъже, заради един от дяловете и на двете специалности - език на тялото. - Какво работиш?

Сериозно? Как да му кажа без да го излъжа?

  - Частен детектив. - Е, не съм такъв, но има нещо общо с работата ми, само дето не ми плащат, като спасявам хора. Но има нещо нередно в него. Сякаш се стресна от отговора ми, напрегна се. Нещо грешно ли казах?

  - А.. ъм..ъх, т-ти... т-т-тамплиер л-ли с-си? - Моля? Аз? Иъл, нее. Как можа да си го помисли?.. Чакай. Защо свързва полицията с тях?