The real devil (Jikook)

18 Глава

Глт.  Чонгкук

  - TG97, имаш 9 наказателни точки за този месец. 3 за нарушаване на заповед, 1 за неправилно изпълнение на задължение, 1 за неспазване на вечерния час и 4 за противоречие на учител. Заради непокорството си, си осъден на седем дни и шест нощи в тъмницата - рече студено стареца гледащ пребитото ми тяло, коленичило на земята с безизразно лице, но очи пълни с наслада. А от думите му тялото ми се вцепени от страх. Започнах да треперя и клатя глава.

  - Не, не, моля ви недейте - през сълзи замолих аз, но стража дори не си направи труда да ме чуе и ме удари с всичка сила в лицето, а другия страж в корема. Закопчаха ръцете ми с вериги, както и краката и ме извлякоха от голямото помещение пред очите на всички учители и старейшини, които ме гледаха с отвращение, а някои дори ми се смееха и сочеха с пръст. 

  - Не, не, моля ви, не - вече истерично започнах да моля, но те дори не трепнаха на страха и болката в гласа ми, докато ме влачеха по извитите каменни стълби, надолу към тъмницата. Въпреки болезненото ми тяло не спрях да викам за помощ и да се гърча като червей, за да ме пуснат, но няма полза. Всички, покрай които мина, просто правеха път на стражите и ме гледаха със съжаление, а заради виковете ми стражите изобщо не си направиха труда да ме вдигнат на крака и да ме пуснат да сляза по стръмните влажни каменни стълби и да мина сам през отворената врата, те просто ме ритнаха и се претърколих надолу, като усетих как нещо в мен изпуква и то не сам един път. Щом спрях да падам силния звук на затварящата се титаниева врата, предизвика силно главоболие. Вие ми се свят, цялото ми тяло ме боли и седя на този под, треперещ от страх и едва дишащ от болка.

  - Ще се оправя - прошепнах си. - Ще изляза и ще ги убия всички - жалките ми опити да се успокоя изобщо не помагат. Толкова пъти съм попадал тук и всеки път си казвам това, но никога не става, никога не съм излизал от тук с намерението да убия някой. Отпуснах тялото си, за да мога просто да заспа или да припадна преди то да дойде. Но това не стана, не съм толкова ранен за да припадна, а аз трудно заспивам. Отворих очи в непрогледната тъмнина. Жалко, че не е ден, за да може да бъде по-светло от слънчевите лъчи минаващи през решетките на високо вдигнатия прозорец. Треперенето на тялото ми се засили и шибаното ми съзнание изведнъж осъзна какво става. 

  - Не... не, недей - хванах се за главата от нарастващата мигрена и свих коленете си до гърдите си, като наместих между тях глава.