Чон Чонгкук, последният оцелял от фамилия Чон, след кръвопролитната война между асасини и тамплиери. По време на войната, той бива отвлечен от тамплиерите и закаран далеч от семейството си, в отдавна превзетата от тамплиерите крепост в Масиаф. Там...
- Колко още ще се бави - попита, тропайки с крак по земята, Кай. Темин вдигна поглед от клипборда си и посочи момчето в тълпата.
- Ето го!
Ups! Ten obraz nie jest zgodny z naszymi wytycznymi. Aby kontynuować, spróbuj go usunąć lub użyć innego.
Джимин дори не се спря до тях, а продължи да върви, чувайки леките им притичвания, за да го настигнат.
- За като излязъл от болницата си доста бърз - коментира Кай, а Темин само се изсмя тихо и продължиха да вървят докато не отидоха на паркинга. Джимин се обърна към лекаря и му подаде ръка, за да се здрависат и сбогуват.
- И не забравяй да пиеш разредителите на кръвта, както и калциите, иначе ще трябва да носиш слънчеви очила цяла зима - може и да не се виждаше през затъмнените стъкла на очилата му, но от рязката промяна на въздуха около тях се разбра, че Джимин не хареса шегата. Нещо не беше в настроение днес и Кай мислено си записа бележка да се държи по сдържано около шефа си. Въпреки странното държание на Джимин, никой нищо не каза и така се разделиха, а той последва Кай към колата.
- Къде на майната си си парки.. - Джимин се заби на място, гледайки как Кай се качва в колата на Чонгкук.
Ups! Ten obraz nie jest zgodny z naszymi wytycznymi. Aby kontynuować, spróbuj go usunąć lub użyć innego.
Тъкмо се беше настроил за дълъг работен ден, изхвърляйки чувствата през прозореца, но щом видя излъсканото ауди, което кара приятеля му да показва детската си усмивка всеки път, когато седне зад волана, вълна от емоции го заля отново. Първата седмица в болницата беше в кома, след това за кратко и недостатъчно време се видя с Чонгкук, а сега четири дни по-късно е изписан и се връща на работа. През цялото му съзнателно време не спираше да мисли за гаджето си. Дали е добре? Пристигнал ли е? Дали мисли за него? Грижи ли се добре за себе си? Открил ли е асасините? Се въпроси, на които нямаше как да намери отговор. Не можеше да се свърже с него, защото там където отива няма сигнал и това го изнервяше още повече. Беше готов да прати писмо, но дори не знаеше къде да го прати. Единствено интуицията му помагаше, усещайки, че Чонгкук е добре и скоро ще се върне.
