The real devil (Jikook)

4 Глава

Гледна точка на Джимин

                   3 часа по-рано

Вървяхме с Хоби по алеята до къщата на Кай. А, между другото Кай е наш приятел от гимназията. Неговите настойници го напуснаха на ранна възраст и трябваше да се оправя сам на улицата. Един ден, докато играхме в парка с Хоби го видяхме да стои сам на една пейка. Предложихме му да играе с нас, по едно време даже живееше с Хоби, тъй като и той нямаше настойници и оттогава сме приятели.

От далеч се чуваше шумната музика и пияните викове. Минахме през портата и още в двора започнахме да си говорим с някои познати от университета и просто хора от квартала, с които сме се виждали преди. Минахме покрай охраната на входа и влязохме в къщата, и моментално силния бас на музиката заблъска в главата ми. Минахме през дансинга и се насочихме към кухнята.

Тъй като сме близки приятели с домакина на партито, и преди сме идвали доста пъти в дома му, знаем кое къде се намира. Взехме си по едно питие и се разделихме на посоки, както обикновено.

Хосок е купонджийска личност. Влезе ли в кънтящо от музика и глъч пространство, той превключва на така наречения "душата на купона" човек. С чаша в ръка и небрежни танци хваща погледите на танцуващите покрай него, това е начина му да се запознае с нови хора и да създаде нови връзки. На такива места той е по-уверен, а аз за разлика от него пък съм още по-зле. Въпреки, че тренирам модерни танци, не съм от хората, които танцуват на дансинга.

Докато Хоби е на долния етаж и пие, и се кълчи. Аз отивам да намеря някакъв вид тръпка. Това е странно за мен и дори самия аз се изненадвам някой път от себе си, но явно това е другата ми страна. По принцип съм страхлив и безпомощен, много улични банди се възползват от това ми състояние. Когато съм сам, в тъмното и всичко е тихо, изпадам в лека паническа атака, ако няма какво до държи ума ми зает. Така ставам безпомощен, но на такива места - шумни и претъпкани с хора се чувствам добре, и внезапно изплува желанието за адреналин, внезапно нещо в мен се преобръща и ставам алчен за всичко, което ме кара да се чувствам добре. Не знам защо и как, но ми харесва, защото забравям за всичките ми грижи и проблеми.

Най-накрая изкачих стълбите до тавана и застанах пред охранителя, който пази и съобщава за случващите се неща пред вратата на седящите зад нея.