The real devil (Jikook)

36 Глава

Глт. Джимин

  - ...не знам истинското му име, но псевдонимът му е До Сан - слушах внимателно информацията, която Канг У ми предоставяше и кимах на всяко изречение. - Това е всичко.

  - Добре тогава - изправих се от стола на Канг У и заобиколих бюрото. - Искам да потвърдиш информацията, знаеш, че не действам на сляпо. 

Тръгнах с бързи крачки към вратата, следван от прокурора. Трябва да се прибера преди Чонгкук да е готов със закуската, което е малко вероятно. 

  - Между другото - спря ме на вратата Канг У - кога ще ме върнеш в кантората? Писна ми да стоя и да чакам нещо покрай теб да се случи.

  - Нима ти е безинтересно да се занимаваш с мафията? - повдигнах вежда, а той кимна. - Сериозно?

  - Виж, не че ми е безинтересно - почеса се по тила. - Даже напротив - вдигна тона, опитва се да замаже положението. - Просто не е същото, искам нещо повече.

  - Какво например - облегнах се на касата, сега е момента да започне да изрежда. 

  - Да помагам на хората..

  - Помагаш на мен.

  - Да имам достъп до държавните архиви.

  - Имаш така или иначе. 

  - Да имам повече дела, да ходя на местопрестъпления, да имам офис с работници - въздъхнах силно на прищявките му. - О, стига де! Да съм прокурор е мечтаната ми работа!

Въздъхнах още по-тежко. - Канг У, има много хора, които точат зъби и нокти, и само чакат да си покажеш главата, за да я отхапят и разкъсат на парчета. 

  - Е, така като го кажеш звучи твърде опасно - недоволно отвърна той, а аз го погледнах монотонно.  - Добре, тогава ще обявиш, че съм под твоя защита.

  - Тогава открито ще заявиш, че имаш връзки с мафията в страната. Кой гражданин ще се довери на мафиотски прокурор?

  - Оф, се тая! - махна с ръка, извъртя глава и закрачи към бюрото си. - С години чистя след теб и накрая какво - затвори ме в клетка! - обърна се към мен и ме посочи с пръст. - Сега аз съм кучето!

Стояхме така за минута - две, докато не се сдържах и се разсмях. 

  - Добре, бива си те за актьор - тръгнах отново по коридора и се провикнах. - Ще измисля нещо.

  - Наистина ли? 

Минах през двора и щях да изляза през портата, ако не беше непрестанното блъскане по бронирания му прозорец. Обърнах се яростно към терасата му. Канг У издиша топъл въздух на стъклото и написа нещо върху него. Изгледах го яростно и вдигнах ръка с подобаващ знак, след което напуснах.