От името на Джимин
ТУП, ТУП, ТУП!
Рязко се изправих от силния звук, идващ от вратата.
- СТАВАЙ, БЕЗПОЛЕЗНО КОПЕЛЕ ТАКОВА! - Чух силния вик на баща ми и по най-бързия начин се затичах към банята. Щом свърших със сутрешната си рутина започнах да събличам пижамата си и да си обличам униформата.
Преди да си сложа ризата се загледах в огледалото. На лицето си нямам нито една пъпка или пък белек, но торсът ми... Имам мускули, защото нямам мазнини, а не защото тренирам и ако не бяха белезите, може би щях да съм красив или поне малко по-добре изглеждащ. Мразя тялото си. Имам 6 големи белега и дори не мога да преброя малките белези, както и тези по гърба и краката ми. Затворих очи и изпуснах тежка въздишка. - Още два месеца и завършваш Джимин, само още малко. - Мразя живота си.
Сложих си ризата, взех си нещата за университета и на бегом изхвърчах от къщата си, за да не видя родителите си, дори не си дооправих косата.
Започнах да вървя бавно и се отправих към дома на най-добрия ми приятел, Чонг Хосок. Той се намираше в бунтарския квартал на 2 преки от моята къща.
Бунтарския квартал се разпознава лесно. Там няма много тамплиери, защото на тях не им се занимава с пропаднали бедняци, каквито бяха повечето хора от крайните квартали, включително и аз. Там също има и много графити по стените, нарисувани от асасините, които все още не са заловени и пратени в затвора или все още не са убити. Казвам все още, защото кръстоносците няма да се предадат докато не хванат и последния асасин в Южна Корея и всички са наясно с този факт. През деня графитите карат квартала да изглежда цветен и приятен заедно с хората, които се разхожадат по улиците. Това е единственият квартал, в който очите на хората не съдържат същата тази огромна доза страх, както в другите квартали. Хората там знаят, че някъде в някоя тъмна и пуста улица или в някое жилище, или дори под някой мост живее асасин, който бди над квартала. Поне така казва Хосок, аз не вярвам в това, надеждата в мен отдавна умря и на нейно място се настаниха страха и болката.
Започнаха да се появяват рисунки по стените, сградите за мен са почти едни и същи и ако ги нямаше тези рисунки щях да се изгубя. Харесвам този квартал, повечето ми приятели живеят тук и веднага щом завърша ще се изнеса от ужасната къщата на ужасните ми родителите и ще живея с Хоби хьонг.
YOU ARE READING
The real devil (Jikook)
FanfictionЧон Чонгкук, последният оцелял от фамилия Чон, след кръвопролитната война между асасини и тамплиери. По време на войната, той бива отвлечен от тамплиерите и закаран далеч от семейството си, в отдавна превзетата от тамплиерите крепост в Масиаф. Там...
