The real devil (Jikook)

16 Глава

Глт. Чонгкук

Добре дошли в тазвечерното предаване "Какво по дяволите става в главата ми". Днешният водещ, който води това предаване всяка вечер, е Чон Чонгкук. Днешните участници са редовните участници - Чонгкук 1, Чонгкук 2 и Чонгук 3. Те трябва да дискутират и решат проблема на водещия, а той е - Какво да правя?

Добре, спирам с тези глупости и ще си дискутирам сам. Нека започнем. Имам проблем със съня. Има хора, които заспиват трудно и трудно се събуждат, има и такива дето се събуждат лесно, но пак не се наспиват. Има хора, които лесно заспиват, трудно се събуждат и пак не се наспиват, има всякакви комбинации с трудно, лесно и недоспиване, когато става въпрос за съня. Моята комбинация е трудно заспиване, лесно събуждане и се наспивам. Тук сигурно се чудите къде е проблема. Еми, проблема е там, че не знам какво да правя. Лежа в болничната стая, плътно прикрепен към Джимин и се опитвам да заспа отново. Жалко, че не мога. Въпреки прекрасния и успокояващ аромат на Джимин и приятната топлина, извираща от тялото му, аз не мога да заспя. Не мога и да променя позицията си, защото ако го направя има вероятност да го събудя. А може и да го нараня, защото все пак раната му е още прясна.

Въздъхнах, предавам се, не ми се бездейства вече. Отворих очи и се озовах в слабо осветената от лунната светлина стая. Вдигнах внимателно дясната си ръка и погледнах часовника - 4:23ч. Бавно и внимателно започнах да премествам тялото си и да излизам изпод завивката. Тъй като нямаше по-безшумен вариант, тупнах съвсем тихо на студените плочки. Изправих се и проверих внимателно, дали съм го събудил. Спи, като къпан. Отидох до прозореца в стаята и седнах на перваза.

Улиците са пусти, снега блести под светлината на лампите. Тук там някоя лампа примигва. Звездите трудно се виждат, заради светлината на лампите. Защо да не се кача на покрива? Там няма да има светлини и звездите ще се виждат. Усмихнах се на мисълта. Хвърлих последен поглед на Джимин, за да се уверя, че е напълно добре и излязох от стаята. Бавно затворих вратата и направих няколко крачки по коридора, когато изострения ми слух дочу нещо. Спрях моментално и се обърнах в посоката на звука. Мисля, че мога да мина и оттам, за да стигна до покрива.

Започнах да вървя към посоката на звука, който беше изключително кратък, но наподобяваше тропот от ботуш. Стигнах до друг коридор, е, сега вече не знам на къде. Трябва ли да се върна при Джимин? Но аз искам да гледам звездите! Но не мога да оставя Джимин. Събуди го и го вземи със себе си. Той трябва да се наспи, защото е ранен. Е, тогава няма да гледаш звездите. Ти пък откога не си съгласен да гледаш звездите? Нищо не каза. Ще се върна, но няма да спя. И без това не можеш. Леле, как ме дразниш. Изведнъж корема ми изкъркори. Между другото, аз съм от хората, които стават посред нощ и отиват да ядат. Слязох по стълбите и отидох на рецепцията. Една жена се беше облегнала на въртящия се стол с вдигнати крака на бюрото и тихо хъркаше. Тихо се засмях, блъснах силно с ръка по тезгяха.