The real devil (Jikook)

37 Глава

Глт.  3-то лице

Двамата излязоха от стаята и се присъединиха към бързо организиралото се празненство. Но на никой от тях не им се празнуваше, дори не им е гузно, че трябва да развалят купона. В гърдите си усещат пламъка на гнева, който ги опази живи през годините и ги доведе до тук. Особено Чонгкук, тъй като той никога не е мислил да се откаже да захранва пламъка. Докато Юнги се беше примирил с него и го оставяше да гори, докато не изгасне. Но при вида на тъй познатия Огнен Феникс бродиран на ръкава на непознатата фигура, огъня се завърна. Върна се със същата сила от преди години... 

И този път няма да се примири.  

  - Джимин - Чонгкук остави Юнги назад, докато привлече вниманието на Джимин, който говореше за нещо с Хосок. 

  - Какво има, любов? - щастливо попита той, но усмивката му бавно падна при рядко срещания притеснен поглед на Чонгкук. - Хей, какво стана? Добре ли си?

  - Аз... не знам още - Чонгкук не знаеше какво му стана, щом видя Джимин огъня в него угасна, безчувствената му стена се разруши и емоциите му изплуваха. Нещо което не може да си позволи да направи в такъв момент. Опита се да се събере, но комфорта който Джимин му дава с меката си ръка галеща лицето му, го кара да иска да се вкопчи в прегръдките на любовника си и да изплаче целите страх и тъга в сърцето си. Но не може, не тук, не сега, не пред тези хора. - Събери твоите хора, аз ще събера моите. 

И с това Чон бързо се отдръпна от студените, но грижовни ръце на Джимин и се върна при Юнги. Той от своя страна гледаше Чонгкук сякаш е видял призрак. 

  - Какво по дяволите ти стана - силно каза Юнги, надвиквайки крясъците и музиката, докато търсеха семейството си. 

  - Не знам - отвърна му Чонгкук отново с нормалния си студен и безчувствен „работен" тон. - Когато миналото ме настигне, аз винаги се ядосвам, но щом Джимин е до мен. Аз... аз...

  - Той те прави човек - Юнги спря и погледна Чонгкук в очите. Чон не разбираше или поне не искаше да разбере какво има предвид приятелят му. - Знам, че се страхуваш от това да си чудовище, но не можем да се лъжем. Всички сме чудовища. Техьонг, Намджун, Сокджин, онзи Хосок, приятелят му Кай, Джимин, аз и ти... Дори Йосанг. Но всеки от нас до сега е имал някой, който ни прави човечни, който ни помага да показваме истинските си емоции, а не да ги обръщаме в гняв. За Техьонг това е онзи Богюм. За Намджун е Сокджин. За Кай е Лиса. За Йосанг е най-добрият му приятел Феликс. А за теб е Джимин.