The real devil (Jikook)

33 Глава

Сеул, Южна Корея..

Глт.  Джимин

  - Чонгкуки, толкова си топъл - сгуших се плътно в гърдите ми и вдишах аромата му. Усетих, че и той направи същото. 

  - Съжалявам ангел - прошепна той и внезапно ме пусна. Изправих се от леглото и се огледах - няма го. - Съжалявам Джимин, трябваше да ти кажа по-рано.

  - Какво? Какво да ми кажеш по-рано - опитах да сляза от леглото, но застинах при внезапната му поява. Той коленичи на пода гол, а от очите му капеха сълзи. - Чонгкук!

Побягнах към него, но отново изчезна, както и леглото. Осъзнах, че се намирам в непрогледен мрак. - Чонгкук! - силно извиках. Не усетих нищо, не чух нищо. Ледени тръпки обзеха тялото ми, а по лицето ми изби студена пот. Сам съм. Не искам да съм сам. Не мога да бъда сам. Сълзи падат по бузите ми непрестанно, докато вървя и крещя с всичка сила името му. Но не мога да го намеря, а той не идва. Няма го. 

  - Джимин - обърнах се в посоката, от която идваше гласа. Познат ми е, но не е неговия. Не му обърнах внимание и започнах да тичам. 

  - Чонгкук, моля те не ме оставяй - изкрещях с пълно гърло и тогава се случи. В мрака проблесна светлина... Но не е като да излизаш от дълъг тунел, надявайки се да видиш успокояващата светлина в края. Не. Тази светлина е друга. Затичах се натам.

  - Джимин - това е той! Бягах възможно най-бързо, докато светлината не стана прекалено голяма и прекалено топла, за да се доближа. Огън? - Джимин помогни ми, моля те!

Огледах се, но не видях никой в мрака. И осъзнах - той е в огъня! Затичах се без втора мисъл и скочих вътре.

  - ДЖИМИН! - изправих се от леглото, целия мокър. Не мога да си поема дъх, топло ли ми е или студено - не знам, но не мога да чуя мислите си от биещото ми сърце. - Джимин, добре ли си?

Погледнах в дясно и там стои Хосок, огледах стаята, а след това празното място на леглото до мен. Протегнах ръка - топло е, сякаш е бил там преди минута. Вдигнах поглед към часовника на нощното шкафче - 02:38ч. Въздъхнах и излязох от завивките, отправяйки се към банята. 

  - С вода ли ме заля? 

  - Да, два пъти - съблякох мокрите си дрехи застанах пред голямото огледало, за да се огледам. - Какво сънуваше?