The real devil (Jikook)

31 Глава

Глт.  3-то лице

Между Сеул и Кисон, Южна Корея...

Откакто Чонгкук замина, Джимин изглежда по-замислен, по-вглъбен в целите си и е станал изключително нетърпелив. Докато вървеше погледа му не стоеше концентриран както преди, а блуждаеше навсякъде. Докато караше не правеше зиг-заг на пътя, а просто караше напред, при това с висока скорост. Ядеше през повечето време в тишина, докато преди винаги гледаше нещо на телефона си. Не се е променило само желанието му да бъде зает през цялото време, както и копнежа му за спокоен сън. 

По време на пътуването Кай отново забеляза нещо странно в Джимин. От начина, по който караше можеше да каже, че отново се е замислил или притеснил за нещо, не можеше да реши заради каменното изражение на шефа му. Затова разчупи тишината. 

  - Я, Джимин-а, отпусни се или ще се разбием някъде - шеговито го потупа по рамото Кай. Джимин внезапно се осъзна и очите му премигнаха бързо два пъти, след което стрелката на километража отиде към по-ниски числа. - Какво ти има, братле?

Джимин въздъхна тежко и се подсмихна на мислите си. Чудеше се дали да излъже или да каже истината, но после се сети, че Кай е неговия най-близък приятел, заедно с Хоби и не заслужава да бъде лъган. 

  - Честно Кай, когато се присъединих към Бунтовниците си мислех, че до една-две години ще съм мъртъв - с ледено студен глас каза Джимин, но леката спокойна усмивка не напускаше лицето му. 

  - Тогава защо се присъедини?

  - Защото бандите се отнасят с членовете си като със семейство. Осигуряват им храна, легло, защита, дори надница. Единственото нещо, което трябва да направиш е да бъдеш верен и да не си вреш носа, където не трябва. 

  - Но, ти можеше да продължиш живота си като нормален гражданин, да влезеш в университет, да си намериш нормална работа, да имаш жена и деца - двамата бяха говорили доста пъти за тази тема. Защо са се присъединили към Бунтовниците? И въпреки, че всеки път си казват почти едно и също, тази тема не им омръзваше, защото винаги ги отвеждаше до часове прекарани в разказване на истории и припомняне на забавни или лоши моменти. С годините те започнаха да мислят за себе си повече като мафиотски братя, отколкото братя по съдба. Затова повече наблегнаха над работата си в бандата и оставиха на страна подкрепянето на тяхното приятелство. А тази отдавна не говорена тема беше идеалният момент да се възвърнат старите отношения.