The real devil (Jikook)

34 Глава

Глт. 3-то лице

Очите на полузаспалият Джимин рязко се отвориха при плахите думи, избягали от устата на седящия срещу него Чонгкук. 

  - К-к-какво? - едва успя да каже, опитвайки да асимилира неочакваната информация.

Чонгкук не можеше да държи повече тайната си, дори не го остави да спи. Затова стана по-рано от по-големия, направи закуска и го изчака да се събуди, за да му разкаже всичко. 

  - Момчето, за което ти разказвах... Момчето, което наричам скъпоценен лебед - Чонгкук не спираше да гледа Джимин в очите. Знаеше, че той би го предпочел пред това да гледа земята, но и не искаш да изглеждаш слаб пред ангела си. - Той е мой син... биологичен син.

  - От кой - в главата на Джимин започват да се нареждат изгубените парчета от пъзела, които търси, за да сглоби живота на любимият си. Очакваше, че Чонгкук крие нещо, но се предполагаше любовник, а не дете. Но не това го притеснява, а по-скоро, че Чонгкук е изневерил на някого с него. Чонгкук мълчеше все още и това хем го ядосваше, хем го натъжаваше. - Отговори ми Чонгкук! Изневерил ли си на някого с мен?

  - Не... не съм изневерявал на никого - отговори най-сетне Чон. - Джимин, казах ти, че ти си първата ми любов, не съм ..

  - Тогава ми разкажи всичко - Джимин не издържа на напрежението. Колкото и да не искаше да се поддаде на емоциите си, не успя. Очите му лека, по лека ставаха все по-червени и по-червени. Въпрос на време е да се разпадне от болката в сърцето му. Трябваше да разбере историята. - Не ме дръж в неведение, а ми разкажи всичко.

**

15 години по-рано

Глт. 3-то лице

   - Чонгкук, довечера сме поканени в дома на семейство Иванови - каза бащата на Чонгкук, Джин Хо. - Ще се запознаеш с голямата му дъщеря Катрин.

  - Аппа, аз я познавам вече - отвърна 9 годишният Чонгкук, който стоеше на бюрото на баща си и четеше една от книгите му.

  - Не се и учудвам, като знам брат ти на какви места те водеше преди години, сигурно познаваш целия град, че и извън него - каза баща му с насмешка и прелисти нова страница от черната папка в ръцете си. По лицето на Чонгкук също плъзна усмивка, когато се сети за спомените с брат му. - Но в никакъв случай не трябва да казваш на колко години си наистина.