The real devil (Jikook)

15 Глава

Глт. Джимин

- Трябва да поговорим.

Чонгкук въздъхна, но се усмихна и кимна.

- Добре, нека говорим.

Постояхме още малко в тишина, опитвайки се да измислим началото на разговора. Аз ли трябва да започва първи или..

- Първо имам няколко въпроса - каза той. - Може ли да съм първи?

Кимнах. - Слушам.

- Къде те боли?

Ти шегуваш ли се? Това ли ме пита наистина или аз нещо не чувам? Айш, Чонгук, толкова ли те е грижа? Въздъхнах.

- Навсякъде - отговорих съвсем честно и... еха! Очите му! - К-как? К-какво по дяволите?

- Какво? Какво? Какво стана - припряно запита и очите му още повече се промениха.

- Очите ти... те..

- Те какво - объркан попита.

- Зелени са... зелени.

Той се успокои, но очите му си останаха такива. ЗЕЛЕНИ. Бяха кафяви. Как мамка му?

- К-ка..

- Това е нормално - въздъхна облекчено той.

- Какво му е нормалното? Бяха кафяви.

- Да, могат да станат и сини, червени, черни, лилави, бели и жълти. Нормално е.

Той да не е... Айш, мамка му, помислих си, че полудявам.

- Оф, Чонгук, ти добре ли си - раздразнено попитах, а той ме изгледа изненадано.

- Не, но да. Какъв е този въпрос?

Не, но да?

- Какъв е този отговор?

- Правилен - каза и ми се изплези. Подсмихнах се.

- Я, на колко си?

- 25. Я, не помниш ли? Казах ти в парка - нацупи се бързо.

- А ти помниш ли аз на..

- 27 - леле, той помни.

- Добре, а сега може ли да се върнем към главната тема - казах аз.

- Която е - погледна ме очаквайки да кажа нещо. Въздъхнах.

- Кой си ти?

Глт. Чонгкук

- Кой си ти?

Кой съм аз? Внимавай какво ще му кажеш, че ще прецакаш всичко с твоята.. Млъквай ще бъда откровен с него. Точно за това говорех. Ще прецакаш всичко.