The real devil (Jikook)

21 Глава

Като видите този знак - # - си пуснете песента, при повтарянето на този знак, вече трябва да е свършила. 

Глт.  3-то лице

  - Джимин, ехо... слушаш ли ме изобщо? - Лин размаха раздразнено ръка пред лицето му, но той не помръдна замисления си поглед от чашата с черно кафе пред него. - ДЖИМИН!

  - М? - най-сетне промърмори той и бавно вдигна глава към изнервеното момиче. 

  - Нищо ли не чу от това, което ти казах? - Джимин бавно поклати глава и върна погледа си надолу към издигащата се пара от чашата. - Джимин, изобщо ли не те вълнуват добрите новини? Плана на приятелчето ти успя, а ти..

  - Знам, че е успял, мамка му - изведнъж избухна розовокоското, а Лин подскочи назад от изненада. - Естествено, че знам. Аз съм първия, който разбира всички новини свързани с шибаната банда.  

  - Добре де, добре - Лин се подпря на плота и не сваляше поглед от Джимин, докато той отново се върна в неговия си свят. Но внезапно той разтресе глава.

  - Стига сме говорили за това, да говорим по работа - каза Джимин, а тя въздъхна от упорството му и извади две папки с документи от долния шкаф.

  - Не е в базата данни на някикоя от азиатските страни - каза сериозно Лин и посочи първата папка. А след това втората. - А тук са нещата, които е направил, откакто е пристигнал.

Джимин прочете малкото насъбрала информация и кимна одобрително. - До къде сте с преправянето на документите?

  - Всичко върви по план, шефе - ясно и точно отговаряше Лин, сякаш беше в армията. - А предложението ви се обсъжда от Сдружението.

  - Жалко, че съм уважителен човек - въздъхна Джимин. - Иначе до сега да съм влязъл в тази стая и да им съм се разкрещял да си размърдат задниците, айш!

  - Шефе, извинявай, че те прекъсвам - започна отново тя. - Но вече напуснахте, а баща ми попита кога ще подписвате договора за кафенето.

  - Знаеш ли кое е най-трагичното в цялата картинка? - въздъхна Джимин, като пренебрегна въпроса й, а Лин поклати глава. - Аз имам парите и властта да купя и продам, и отново да купя всеки един шибан магазин и ресторант в този шибан квартал. Но, мамка му, АЗ НЯМАМ СВОБОДАТА ДА ГО НАПРАВЯ! - изкрещя яростно Джимин и хвърли керамичната чашата с кафе, а тя се разби в мивката. Лин изпищя и отскочи назад, но въпреки това не каза нищо, а изчака шефа й да се поуспокои. Накрая Джимин прокара пръсти през косата си грабна по-пълната папка, изправи се от стола си и спря на вратата. - Кажи на господин Чо, че искам да говоря с него. Нека ми звънне след събранието.