The real devil (Jikook)

26 Глава

Глт.  3-то лице

2 дни по-късно - Коледа

Чонгкук и Джимин бяха на тръни през цялото време до настъпването на празника. Не само те, целия квартал стъпваше на пръсти, откакто разбраха за случилото се с младия и познат на всички Югьом. Коледа настъпи и всеки се беше заключил със семейството си в дома си. Както всяка Коледа, Катакомбите бяха отворени и посрещаха не малък брой бедни, бездомни и хора без семейства. Даваха им топла храна и им осигуряваха топлина и уют за вечерта. 

Джимин и Чонгкук стояха на голямата маса обсипана с най-различни ястия, заедно с Хоби, Лин, гн-Чо, Лиса, Марк, Кай, Джей Парк, Джаксън, Кнаг У, гн-И, Чой Шин, Лукас и Ан. Бяха се събрали, както всяка година в къщата на Кай, всеки бе донесъл различно ястие и нещо за пиене, заедно с подаръците, които щяха да си подарят накрая на вечерта. Между тях прехвърчаха различни теми за разговори, кой говори на всички, кой говори с един, двама, кой говори и никой не го чува - нямаше значение, всички се забавляваха. Малката Чой Шин си говореше с Ан, докато всички останали на масата се опитваха да опознаят малко повече новото допълнение към семейството - Чон Чонгкук.

Той се чувстваше малко бомбардиран от стотиците им въпроси - от къде е, как е дошъл тук, защо е дошъл, кога смята да си замине, какви са му плановете и така нататък, и така нататък. Джимин малко се натъжи на въпроса кога смята да си замине, а и се притесни когато Чонгкук отговори с просто „Нямам идея".

Чонгкук беше забелязал нарастващата привързаност на Джимин към него след отговора на това кога ще си замине. Самия той имаше само бегла представа колко време ще му отнеме, за да освободи Корея от робството на тамплиерите. Можеше само да предполага и да се надява, че Върховния съвет ще действа разумно и ще вземат под внимание десетте процента на развитие в града, за които е допринесъл асасина. Знаеше, че те няма да останат незабелязани, особено наскоро подадената му молба за сътрудници в проекта. Може би беше рано, но вървеше по стъпките на плана, който бе „начертал" със семейството си. Ден и нощ се бореше с престъпността като супергерой, изваден от екшън филм, само и само да се приближи по-бързо до момента, в който отново ще види семейството си. Но гласа в главата му му напомняше, че врага не се крие само зад червения кръст на тамплиерите, но и зад дебелите каменни стени на центъра на Върховния съд - замъка Самацено. И как да не бъде наясно с това? Та там се криеше единственият човек, който беше твърдо против той да е част от Западната федерация. Както и против идването му в Южна Корея и против още много други неща. До преди време Чонгкук се радваше, че въпросния му враг - Родриго Борджия II-ри, му е враг само на думи. До момента, в който не пристигна на местопрестъплението от преди два дни. Там, в тялото на младия водач на училищната банда, откри предмет, променящ играта му до основи...