The real devil (Jikook)

12 Глава

Глт. Джимин

Събудих се от звука на отваряща се врата. Обърнах се на другата страна и мамка му, главата ме заболя и зрението ми се размаза.

- Ооххх... главата миии - изстенах от болка. Сякаш някой цепи главата ми с брадва. Изведнъж нещо се надигна в корема ми. Изтичах бързо до банята, блъснах се в две врати и паднах пред тоалетната. Изповръщах си живота, бляя! Измих си зъбите и лицето, но усетих прохлада по... откритата ми кожа. Погледнах се бързо в огледалото и освен обикновените стари белези имам и... смучки? Навсякъде!? По торса ми, врата ми... бедрата ми. Какво по дяволите? Какво се е случило снощи? Върнах се залитайки в стаята си и нещо на нощното шкафче, привлече вниманието ми. Чаша вода, хапче и... сгънат лист хартия. Изпих хапчето, взех листа, легнах и се облегнах на дъската на леглото. Разгънах листа и изключително красноречивият почерк примами любопитството ми.

Надявам се да си се събудил от звука на вратата. Четеш това точно след като напуснах апартамента ти. Ако се чудиш какво се е случило снощи мога само да кажа, че не спахме заедно. За другото се надявам да говорим лично. Ако белезите ти са тайна, ще си останат такава, имаш думата ми. Не знам дали помниш, но ти загуби играта, затова си без дрехи. Надявам се да не ми се сърдиш и да не се обвиняваш за това, че се напи и не помниш какво се случи. Ще ти обясня щом се срещнем, а до тогава изпий хапчето и хапни нещо. Ще те чакам в кафенето до 8:35, съжалявам, но няма да мога остана повече ако закъснееш. Затова, СТАВАЙ, АНГЕЛ, И СЕ ПРИГОТВИ ЗА РАБОТА!!!

Чон Чонгкук - твоят дявол ❤

Аз... доста съм изненадан от директността му... и почерка му. За пръв път виждам такъв вид писмо. И защо дявол? Главата ми започна да се прояснява, но все още не помня нищо от снощи. Какво е направил? Какво аз направих? Какво се е случило между нас?... Какво ли мисли за мен? Изведнъж в главата ми проблясна сънят ми от преди малко. Снощи сънувах сънят, който се преповтаря откакто ми отнеха семейството преди 14 години. Година след нахлуването на тамплиерите в Азия. Сънят, който се преповтаря и рядко е заменен от друг. Всъщност, до някъде е спомен, споменът как майка ми и баща ми са завлечени от тамплиерите и ги хвърлят в тъмница на неизвестна земя, недостъпна за мен или за който и да е бунтовник. И двамата ми крещят да ги оставя и да бягам, да се скрия, да не тъгувам за тях, но... бях прекалено малък... прекалено уплашен. Борех се с похитителите ни, но не можах да ги спася. Сведох глава и усетих нещо мокро да тече по бузата ми и падна на листа в ръцете ми. Въздъхнах и изтрих сълзата от лицето си. Станах и се облякох, слязох в кухнята и хапнах на бързо, докато се оправях за работа. Погледнах часовника преди да изляза от блока 8:30. Излязох и се затичах към кафенето с всички сили пренебрегвайки болката в главата ми.